Образователното приключение с главата на дракона
- Автор: Сейърс Дороти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолина Хаджидемирева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Образователното приключение с главата на дракона». Краткое содержание книги:
— Не знам — отвърна Уимзи, — но след краткото посещение на мистър Поуп онзи ден тя някак си ме заинтригува и я попрелистих. Подозирам, че в края на краищата може да излезе доста ценна. С някакви неподозирани достойнства и прочие. Ако мистър Поуп беше представил фактите малко по-прецизно, можеше да получи нещо, на което, съвсем съм сигурен, той няма право. Както и да е, когато видях… Каквото и да съм видял, писах до имението Йелсал на доктор Кониърс, предишния собственик…
— Кониърс, кардиолога?
— Същия. Струва ми се, едно време имаше някакви доста важни научни изследвания. Поостарява вече, към седемдесет и осем годишен е май. Надявам се, че на тия години, с единия крак в гроба, е по-честен от племенника си. Както и да е, писах му (с позволението на Гъркинс естествено), че сме купили книгата и че сме открили нещо, което специално ни е заинтересувало, та би ли ни помогнал, като ни поразкаже туй-онуй от историята й. Освен това аз …
— Но вие, какво открихте вие?
— Мисля все още да не му казваме, нали, Гъркинс? Обичам да държа полицаите в недоумение. Та исках да кажа, когато вие така грубо ме прекъснахте, че го попитах дали знае за предложението на този негов племенник да откупи обратно книгата. Току-що се получи отговорът му. Казва, че не знае нищо по-интересно, свързано с книгата. Била в библиотеката от години, а вероятно някой вандал от рода му бил откъснал картите много отдавна. Недоумявал защо племенникът му така се е запалил, след като със сигурност никога не е свеждал глава над нея като момче. Впрочем старецът заявява, че доколкото му е известно, очарователният Уилбърфорс нито веднъж не е стъпвал в имението Йелсал. Толкоз по отношение на огнедишащите чудовища и приятните неделни следобеди.
— Какъв палавник бил този Уилбърфорс!
— Хм, да. И така, след малката разправия през изтеклата нощ, аз се обадих на стария симпатяга, че потегляме към Йелсал, за да си побъбрим от душа за книжката с картинки и неговия племенник.
— Ще вземете ли книгата със себе си? — попита Паркър. — Ако искате, мога да ви изпратя някой от полицията да ви придружи.
— Не е лошо като идея. Знаем ли къде се навърта този мошеник Поуп, а не мисля, че се е отказал да опита пак.
— Друго си е човек да е сигурен — рече Паркър. — Аз не мога да дойда, но ще изпратя двамина с вас.
— Е, чудесно! — каза лорд Питър. — Викайте своите архангели. Веднага изкарваме колата. Предполагам, че идваш с нас, Гъркинс? Един господ, знае какво би казала майка ти. За нищо на света не ставайте чичо, Чарлс, ужасно трудно е да бъдеш лоялен към всички.
Имението Йелсал беше просторен позападнал провинциален дом, който красноречиво напомняше за по-охолни времена от нашето. Първоначалната постройка от късната епоха на Тюдорите се прикриваше от издигнатата по-късно фасада в италиански дух с класически колонен портик, фронтон и вито стълбище. В началото паркът бил оформен симетрично — дърветата от входната алея си кимали едно на друго и разделяли двете съвършено еднакви половини. Един от следващите собственици обаче се впуснал в по-ексцентрично оформяне на пейзажа, което се свързва с името на Кейпъбилити Браун2. Откъм източната страна на сградата сред вечнозелен шубрак се издигаше китайска пагода, която с нещо напомняше на построената от сър Уилям Чеймбърс в Кю Гардънс, но тази беше по-малка, а на заден план се виждаше голямо изкуствено езеро с множество малки острови, населени с причудливи параклисчета, пещери, павилиони и мостчета, които се показваха иззад някога добре оформените, но сега тъжно избуяли и занемарени храсталаци. В единия му край навесът за лодки с широките си стрехи, със запустелия пристан, унило обвит с буренак, напомняше бледосинкавия рисунък върху стар китайски порцелан.
— Нечестивият ми праотец Кьтбърт Кониърс се установил тук, след като приключил с моряшкия живот през 1732 година — каза доктор Кониърс с лека усмивка. — По-големият му брат починал бездетен и черната овца се завърнала в стадото с твърдото решение да се издигне и да си създаде семейство. Боя се, че въпреки всичко не е успял напълно. Разнасяли се много съмнителни приказки за пътя, по който бил натрупал парите си. Говори се, че е бил пират и е плавал под знамето на прочутия капитан Блакбърд. В селото до ден днешен си спомнят за него като за Главореза Кониърс. Това здравата го ядосвало и даже се разказва за един неприятен случай, когато отрязал ушите на един от конярите, когото чул да го нарича с това име. Но пък не е бил хванат от гората. Точно той оформил парка зад дома и построил пагодата, за да си нагласи телескопа. Минавал за човек, който се занимава с магии и наистина в библиотеката имаше някои съчинения по астрология с името му, изписано върху форзаца, но е много вероятно телескопът да е бил само спомен от моряшките му дни.
2
Прозвище на Ланселот Браун (1716—1783), архитект и озеленител. Б. пр.