— Назад към Тера — с възхищение каза Макноот. — Основен ремонт — значи не по-малко от месец отпуска. — Той погледна Бермън. — Предайте на всички дежурни офицери веднага да отидат в града и да наредят на хората да се върнат на борда. Щом узнаят каква е работата, незабавно ще дотичат.
— Слушам, капитане! — усмихвайки се, весело продума Бермън.
Всички продължаваха весело да се усмихват и през следващите две седмици, когато Сириуският космодрум остана далеч зад тях, а слънцето се превърна в мъждукащо петънце сред искрящата мъгла на звездното поле пред кораба. Още единадесет седмици път, и все пак струва си да потърпят. Назад към Тера. Ура!
Но когато една вечер Бермън изведнъж осъзна страшната истина, усмивките в капитанската каюта тозчас изчезнаха. Старшият радист влезе, като хапеше долната си устна, и почака, докато Макноот свърши със записванията в бордовия дневник.
Най-сетне Макноот отмести дневника, вдигна очи, намръщи се:
— Какво ви е? Коремът ли ви е свил?
— Не, капитане. Просто мисля.
— Нима това е толкова мъчително.
— Мисля — с погребален тон повтори Бермън. — Връщаме се за основен ремонт. Разбирате ли какво означава това? Ще напуснем кораба, а подир нас ще нахлуе цяла орда специалисти — Той трагично впери очи в капитана. — Казах — специалисти!
— Разбира се, че специалисти — съгласи се Макноот. — Невежи хора не могат да ремонтират и регулират оборудването.
— Обикновен специалист едва ли ще отрегулира каф. ес. За това е нужен гений.
Макноот се отпусна на стола. Изражението на лицето му се промени толкова бързо, сякаш бе сменил маската.
— Сега я втасахме! — провикна се капитанът. — Аз пък съвсем бях забравил тая история! На Тера няма да успеем да заблудим тамошните тарикати с научни фокуси.
— Няма да успеем — потвърди Бермън. Той нищо повече не каза, но лицето му просто крещеше: „Вие ме накиснахте в това тресавище, сега вие ме измъквайте!“ Той чакаше, като гледаше потъналия в размишления Макноот, после напомни за себе си:
— Какво ще предложите, капитане?
Постепенно на лицето на Макноот засия доволна усмивка.
— Счупете тоя апарат и хвърлете парчетата в сметопровода.
— Това не решава въпроса — възрази Бермън. — Както и преди ще ни липсва един каф. ес.
— Нищо подобно! Ще доложа, че е загинал от неизбежните случайности в космоса. — Капитанът многозначително намигна. — Сега летим в безвъздушното пространство.
Взе бланка за радиограма и като погледна усмихващия се облекчено Бермън, започна да пише:
ТЕРА, ДО ЩАБ-КВАРТИРАТА
ОТ „НЕУМОРИМИЯ“.
ПАРАГРАФ В1098 КАФ. ЕС, ЕДИН БРОЙ, СЕ РАЗПАДНА ПОД ДЕЙСТВИЕТО НА ГРАВИТАЦИОННОТО НАПРЕЖЕНИЕ ПРИ ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ПОЛЕТО НА ДВОЙНАТА ЗВЕЗДА ХЕКТОР ГОЛЯМ-МАЛЪК. МАТЕРИАЛА ИЗПОЛЗВАХМЕ ЗА ГОРИВО.
КОМАНДИР НА „НЕУМОРИМИЯ“
МАКНООТ.
Бермън отнесе бланката в своята кабина и изпрати радиограмата на Земята. Пак два дена се възцари покой и веселие. Но ето, Бермън със загрижено лице дотича отново в капитанската каюта.
— Обща тревога, капитане! — задъхвайки се, съобщи той и тикна радиограмата в ръката на капитана.
ТЕРА, ЩАБ-КВАРТИРАТА.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ ДО ВСИЧКИ СЕКТОРИ. БЪРЗО И ВАЖНО. ЗАНАПРЕД КОРАБИТЕ ДА НЕ НАПУСКАТ ЗЕМЯТА. НАМИРАЩИТЕ СЕ В ПОЛЕТ КОРАБИ ДА СЕ ОТПРАВЯТ КЪМ НАЙ-БЛИЗКИЯ КОСМОДРУМ И ДА ЧАКАТ ПО-НАТАТЪШНИ УКАЗАНИЯ.
