Играта на живота и как да я играем

Човек, който познава силата на думата, е много внимателен, когато говори. Той трябва само да наблюдава реакциите, които думите му предизвикват и ще разбере, че те „не се връщат празни“. Чрез изречената дума човек непрекъснато кове своите закони.

Познавах един човек, който често казваше: „Винаги изпускам автобуса. Той неизменно потегля точно когато аз пристигам на спирката“.

Дъщеря му пък имаше навика да казва: „Винаги успявам да хвана автобуса. В момента, в който аз пристигам, пристига и той“. И така — години наред. Всеки от тях си беше създал свой закон, единият за неуспех, другият — за успех. Това е психологията на суеверието.

В една конска подкова или в едно заешко краче не се съдържа сила, но изречената от човека дума и вярата, че те ще му донесат късмет поражда в подсъзнанието очакване и привлича „щастливата ситуация“. Обаче аз съм констатирала, че тази стратегия не „работи“, ако човек е духовно напреднал и познава по-висшите закони. Човек не може да се връща назад и трябва да остави настрана „истуканите“. Ето един пример: двама от моите курсисти се радваха на голям успех в бизнеса си в продължение на няколко месеца, когато изведнъж всичко стана на пух и прах. Ние се опитахме да анализираме случая и аз разбрах, че вместо да се уповават на Бога за успех и просперитет, всеки от тях си беше купил по един талисман. Аз им казах: „Виждам, че сте вярвали в талисманите, вместо в Господ“. Изхвърлете талисманите и се обърнете към закона за опрощението, тъй като човек има силата сам да опрощава или неутрализира грешките си.

Те решиха да захвърлят талисманите в една шахта и отново всичко им тръгна на добре. Това, разбира се, не означава, че човек трябва да изхвърли всяко украшение-талисман или подковата от дома си, но той трябва да е наясно, че силата на тези неща се дължи единствено на Божията сила и че предметът просто му създава чувството на очакване.