Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Алая се смръщи още по-силно. После отговори с въпрос:

— Възможно ли е просто да е искала да види своите внуци?

Ето на какво се надяваш, драга лельо — отбеляза Ганима. — Но то е толкова неправдоподобно.

— Тя не може да управлява тук — отсече Алая. — Каладън е нейна планета. Би следвало да й стига.

Ганима заговори с предразполагащ тон:

— Когато баща ни отиде в пустинята, за да умре, той те остави като регент. Той…

— Оплакваш ли се от нещо? — прекъсна я Алая.

— Изборът му бе разумен — каза Лито, като продължи посоката, подхваната от сестра му. — Ти бе единственият човек, който знае какво е да се родиш така, както ние бяхме родени.

— Говори се, че майка ми се е върнала към Сестринството — рече Алая, — а вие и двамата знаете, какво мислят в „Бин Джезърит“ за…

— Абоминацията — додаде Лито.

— Да! — Алая отново пропусна самата дума.

— Твърдят, че щом някоя веднъж е била магьосница, никога не се променя — каза Ганима.

Сестро, захвана се с опасна игра — помисли Лито, но продължи в същата посока с думите:

— Нашата баба винаги е била жена с по-голяма естественост от всички други с нейния ранг. Алая, ти споделяш нейните спомени; непременно трябва да знаеш какво следва да се очаква.

— Естественост ли! — възкликна Алая и поклати глава, гледайки множеството в препълнения коридор. После пак се обърна към близнаците:

— Ако майка ми беше по-малко сложна личност, никой от вас сега нямаше да е тук, както и аз самата. Щях да съм нейното първородно дете и нищо от… — Внезапно раменете й се свиха и потръпнаха, преди да повтори: — Предупреждавам и двама ви да внимавате много с днешните си постъпки.

После погледна нагоре по коридора и промърмори:

— Ето я моята стража.

— Все още ли мислиш, че за нас е по-добре да не идваме с теб на космодрума? — попита Лито.

— Чакайте тук — отвърна Алая. — Аз ще я доведа.

Лито размени поглед със сестра си и каза:

— Много пъти си ни обяснявала, че спомените, които са останали у нас от предшествениците, са безполезни в известна степен до времето, когато успеем да натрупаме личен опит със собствената си плът. Със сестра ми вярваме, че е така. Предусещаме опасни промени след идването на нашата баба.

— Не преставайте да го вярвате — рече Алая.

Тя се обърна, стражата я заобиколи и всички тръгнаха бързо надолу по коридора към входа за държавни лица, където ги чакаха орнитоптери(*).

Ганима обърса една сълза от дясното си око.

— Проливаш вода за мъртвите ли? — попита Лито, като хвана ръката на сестра си.

Ганима пое въздух с дълбока въздишка, докато мислеше за начина, по който бе наблюдавала леля си, ползвайки концентриращия способ на опита на своите предшественици.

— Трансът от подправката ли е причината? — попита тя, знаейки какво би казал Лито.

— Имаш ли по-добро предположение?

— Добре, заради самия спор. Защо нашият баща… или дори нашата баба не са отстъпили?

Той я погледна внимателно и рече:

— Знаеш отговора толкова точно, колкото и аз. Били са личности с изградена индивидуалност по времето, когато са дошли на Аракис. Трансът от подправката… — Той сви рамене и продължи: — Не са били родени в този свят, вече обладани от своите предшественици. Алая обаче…