Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Ендър стоеше, гледаше го как се смее и си мислеше за Стилсън, мислеше си, че от схватката не получи дори и драскотина. Ето кой си заслужаваше пердаха. Ето кой трябваше да го изяде.
— Не, Ендър — прошепна Валънтайн, сякаш бе прочела мислите му.
Питър внезапно се претърколи, скочи от леглото и застана готов за бой.
— О, да, Ендър — рече той. — Винаги когато поискаш, Ендър.
Ендър вдигна десния си крак, свали обувката си и му я показа.
— Виждаш ли това тук отпред? Това е кръв, Питър.
— Олеле, олеле. Ще умра. Ще загина. Ендър е убил една стоножка и сега иска да убие и мен.
Нищо не можеше да го стресне, Питър бе убиец по душа и никой не знаеше това освен Валънтайн и Ендър.
Майка им се прибра и изказа съчувствието си на Ендър във връзка с монитора. Баща им си дойде и непрекъснато повтаряше каква чудесна изненада е станалото, какви невероятни деца имат и колко е хубаво, че правителството им бе разрешило да си имат три рожби и че сега, когато правителството вече не иска да вземе нито едно от тях, им остават и тримата, че така си запазват и Третачето… А на Ендър му идваше да изкрещи: Знам, че съм Трети, знам и ако искате, мога да се махна, за да не притеснявам никого. Съжалявам, че изгубих монитора и че сега имате три деца, без каквото и да било приемливо обяснение. Съжалявам, че ви създавам това неудобство, наистина съжалявам, съжалявам, съжалявам.
Той лежеше в леглото, взирайки се в мрака. Чуваше как в горното легло Питър се върти неспокойно. После Питър слезе по стълбичката и излезе от стаята. Ендър чу приглушения шум от сифона в тоалетната, после силуетът на Питър се появи на прага.
Той си мисли, че съм заспал. Ще ме убие.
Питър стигна до леглото и както се очакваше, не се покатери горе. Вместо това приближи и застана до главата на Ендър.
Той обаче не се пресегна за възглавница, за да удуши Ендър. Нямаше и оръжие.
— Извинявай, Ендър — зашепна той. — Прости ми. Знам какво е, извинявай. Аз съм ти брат и те обичам.
Много по-късно по равномерното дишане на Питър разбра, че е заспал. Ендър отлепи лейкопласта от врата си. И за втори път през този ден заплака.
ГЛАВА ТРЕТА
ГРАФ
— Сестрата е уязвимото звено. Той наистина я обича.
— Знам. Тя може да провали всичко още от самото начало. Той няма да поиска да я изостави.
— И какво ще направиш тогава?
— Ще го убедя, че му се иска повече да дойде с нас, отколкото да остане при нея.
— И как ще го постигнеш?
— Ще го излъжа.
— А ако не се получи?
— Тогава ще му кажа истината. Това ни се позволява в критични моменти. Не можем да предвидим всичко, нали така?
На закуска Ендър не беше много гладен. Непрекъснато се питаше какво ли ще стане в училище. Да се изправи срещу Стилсън след вчерашния бой! Какво ли ще предприемат приятелите на Стилсън? Вероятно нищо, но не можеше да бъде сигурен. Не му се ходеше.
— Защо не се храниш, Андрю? — попита го майката.
Питър влезе в стаята.
— Добро утро, Ендър. Благодаря ти, че си проснал гадната си хавлиена кърпа точно посред банята.
— Направих го специално за теб — промърмори Ендър.
— Андрю, трябва да се храниш.
Ендър протегна напред китките си — жест, който казваше: „Значи ще трябва да ме храните със системи.“
— Много смешно — рече майката. — Старая се да съм грижовна майка, но това няма значение за гениалните ми деца.
— Всички гени, от които сме толкова гениални, мамо, сме ги наследили от теб — рече Питър. — От татко сигурно нищо не сме взели.
— Чух, чух — обади се бащата, който, хранейки се, следеше новините по дисплея — плота на масата.
— Ако не си чул, ще са думи, хвърлени на вятъра.
Масата запиука. На вратата имаше някой.
— Кой ли е? — попита майката.
Бащата натисна един бутон и на екрана се появи някакъв мъж. Той бе облечен в единствената униформа, която означаваше нещо, униформата на МФ — Международния флот.
— Мислех си, че въпросът е приключен — рече бащата.
Питър не каза нищо, само си поля юфката с мляко.
А Ендър си помисли: „Може би все пак няма да ходя на училище днес.“
Бащата набра кода за отваряне на вратата и стана от масата.
— Аз ще видя кой е — рече той. — Вие стойте тук и се хранете.
Първото поръчение изпълниха, но не и второто. След няколко секунди бащата се върна в стаята и кимна на майката.