Звездното дете

— Точно така — съгласи се М’Бана. — Онова момиче, с което бях в Лагос…

— Джули не е онова, тя е моето момиче — прекъсна го Бойси. — Единственото. Другите не ме интересуват.

— Защо не ти пише писма?

Ган застина.

— Не обича да пише писма — каза той след кратка пауза.

Мислено се изруга. Какъв пропуск! Не получаваше писма от Джули по много проста причина — те се трупаха на Плутон. Не можеха да му ги препращат, защото имаше голяма вероятност някой да ги прочете и по косвен път да се досети, че Бойси не е прост оператор на лазерни устройства.

Побърза да смени темата.

— Ей, какво е това на екрана?

Нещо светло се спускаше към повърхността на протопланетата. Сигурно някакъв боклук се е отскубнал от крехкото й гравитационно поле и сега кръжеше в пространството. След някой и друг час ще падне обратно.

Но М’Буна хвърли поглед към екрана и някак небрежно подхвърли:

— А-а, сигурно е комендантът. Понякога проверява дали всичко е наред.

Опитвайки се да прикрие обхваналата го възбуда, Бойси каза:

— Интересно, какво ли прави там?

М’Буна вдигна рамене и натисна бутона. Поредният саморазтоварил се контейнер се върна на шаландата.

— Хайде да погледнем — предложи Ган.

Не дочака отговор. Контейнерът легна в гнездото си, шаландата беше готова и нищо не ги застрашаваше. Подаде йонен поток към нереактивния двигател, включи коригиращите ракети. Влекачът тръгна напред.

— Недей, Ган. Старият ще се вбеси, ако разбере, че го шпионираме — изплаши се М’Буна.

Но Бойси не слушаше — беше погълнат от наблюдението на екрана.

Щом полковник Зафар посещава тайно планетоида, трябва да има причина за това. И той е длъжен да я изясни. Натисна бутона за максимално увеличение и повърхността скочи насреща му.

Планетоидът беше широк около петнадесет километра и не приличаше на сфера, а на урна за пепел. Притежаваше необикновена плътност в сравнение с останалите протопланети. Би се превърнал в комета, ако се приближи до Слънцето. Зеленикавата кора от замръзнали газове изглеждаше като бавно въртяща се виелица. От тласъка, предизвикан от изхвърления боклук, повърхността трепереше и над нея се издигаше светлинен ореол.

Нищо друго не се виждаше…

Но дори и тази малка планета имаше солидни размери. Полковник Зафар е някъде там. Ган се протегна към пулта, за да насочи влекача да обиколи планетоида, когато някакъв шум привлече вниманието му.

Обърна се и видя, че М’Буна го гледа със смесица от ненавист и съжаление. В ръката си държеше блестящо метално вретено, подобно на молив, и го насочи към Бойси.

В оставащата част от секундата майор Ган успя да помисли: „Ако можех да изпратя съобщение… Става нещо антипланово…“

Това беше последната му мисъл, преди да чуе свистенето и да види жилото, изстреляно от контрабандия пистолет на нигериеца. Неврокуршумът го убоде по врата.

Обгърна го мрак.