- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
Комедия в две действия)
Квасников. Моя, пък и твоя… Абе дай някому една служба за зестра, па ще я вземе… Тя ли е крива, като е кривоока? (Баба Дона се смее.) Защо се смейте? Сега тъй става… Нали главният секретар Луков така изжени шестте си сестри? Направи чиновници мъжете им. (Влиза Аничка от дясната врата.)
Явление 9
Горните, Аничка, после Стоянка.
Балтов (на дъщеря си). Аничке, познаваш ли дяда си Станча?
Аничка (весело). Добре дошъл, дядо Станчо. Вие сте все млад. (Ръкуват се.)
Квасников (шеговито). Ти и да ми кажеш, че съм стар, не те вярвам… А ти каква си гиздосия!… Да те заплюй човек, да не урочасаш. Помна те, кога беше такова ей чирепче още и спеше с куклите си.
Аничка. Ще се видим пак, дядо Станчо! (Тръгва наляво.) Тате, не забравяй каквото ми обеща за господин Хоров. Най-горещо го препоръчвам на твоето великодушие. Той ще дойде.
Балтов. Добре. (Аничка излиза.)
Квасников (изглежда подире й: На Балтова) Само един царски син е достоен за такова момиче. Не харесахте ли още някого?
Балтов. По тоя въпрос съм и оставил съвършено самостоятелна, дядо Станчо. Казал й съм го: когото си избере ще го одобря. Не искам да изнасилям сърцето й. Но нека да гледа щото оня, който й поиска ръката, да стори това за нея, а не за баща й, че е министър. Умна е, да си отваря очите.
Квасников. Е, тука не скланям. Най-умните жени са глупави. Покажи им едно шарено дрипелче — очите им лъсват на всичките. Коса дълга — ум къс, рекли са го хората… Моята Нонка знаеш ли как ме взема? Би я баща й, па я годи за мене. Той по отбираше. А тя лудееше за един чапкънин, който сега подлага ръка. А сега — честита, дядо ти Станчо пръв в Харманлий и с дванайсет деца челядник.
Балтов (усмихнато). Тринайсет ги броихме, дядо Станчо.
Квасников. И аз съм забравил сметката им.
Балтов (сее се.) Да те поживи господ! Дядо Станчо, извини. (Излиза.)
Баба Дона (гледа подире му). Пак го подириха няколко души в коридора. Никола днес не е здрав, па и много работа има, а не го оставят да си отдъхне. Цяло наказание.
Квасников. Имам десет ли, единайсет ли сина, колко са… Като си ида, клетва ще им дам: министър никой да не става! (Влиза госпожа Терзийска.)
Явление 10
Баба Дона, Квасников и г-жа Терзийска, после Стоянка.
Баба Дона. Заповядайте, госпожо.
Г-жа Терзийска. Аз пак ви безпокоя. Госпожицата тук ли е?
Баба Дона. Тука е, седнете. (На Квасников.) Г-жа Терзийска, приятелка Аничкина от училището. (Г-жа Терзийска се кланя и сяда.)
Квасников (ниско). Не е лоша.
Баба Дона. Син ми е много улисан сега, подиробед е по-свободен… Та мъж ви е без служба пак?
Г-жа Терзийска. Да, госпожо. Представете си нашето плачевно положение. И с деца! (Продължава да й говори тихо.)
Квасников (ниско). Не се види плачевно положение по премените й… Но кой знае, човек се лъже отвън. Нали има дума: коприна носи, коприва яде. Лъжлив свят днешният.
Баба Дона (високо). Ще помоля и аз Никола, ще свършим, не се грижете.
Г-жа Терзийска (бърше си очите с кърпица).
Квасников. Не плачи, госпожо. (Ниско.) Когато видя млада жена, че плаче, и мен ми дохаждат сълзи на гърлото и тогава нищо не можа да й откажа.
Г-жа Терзийска. Скокнах и дойдох самичка да потропам. Господин министъра нямам чест да познавам, но го знам, че е великодушен към нещастните. Имам и картички от няколко влиятелни депутати. (Пак си брише очите.)
Квасников (ниско). Аз съм уверен, че тая дяволка ще намери на мъжа си служба. Мъж с хубава жена не остаят на пътя. (Влиза Стоянка и носи на блюдо кафета и три чаши с бенедиктин.)
Баба Дона (на г-жа Терзийска). Вие имахте и сестра? Де е?
Г-жа Терзийска (взима кафето). Госпожа Домузова? Тя е сега учителка в Трън.
Квасников. Че дава ли воля законът такова име в училището — Домузова? (Изпива чашка бенедиктин и взима кафето си.)
Г-жа Терзийска (усмихната). Това не е кусур.
Квасников (сърба шумно). Аз знаех една в Харманлий, ама такова едно чудато име носеше, да те досрамее: Безгащева. Еле се прекръсти, та остана само Гащева.