Бисерите на Парле
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бисерите на Парле». Краткое содержание книги:
— Все още има време да излезете в открито море, храбри джентълмени, нали имате лодки, можете да си измъкнете шхуните от лагуната на буксир.
— Не се безпокой, старче — каза Дарлинг, помощник-капитанът на „Кактус“, едър двадесет и пет годишен младеж. — Бурята е встрани, на юг, и ще ни отмине. Няма и да я усетим.
Всички въздъхнаха с облекчение. Разговорите се подновиха, гласовете станаха по-гръмки. Някои от търговците дори се върнаха до масата и отново заразглеждаха бисерите. Парле се разкряка още по-силно.
— Така и трябва — насърчи той хората около масата. — И краят на света да настъпи, вие пак ще търгувате.
— Утре ще изкупим всичко — увери го Айзък.
— Значи ще купувате в ад.
Взрив от недоверчив смях вбеси стареца. Вън от кожата си, той се нахвърли срещу Дарлинг:
— Откога сукалчета като тебе взеха да разбират от бури? И от кого е съставена карта на движението на ураганите в архипелага Пуамоту? Интересно в кои книги сте намерили такава карта? Плавал съм по тия места, когато и най-старите от вас още не са били родени. Знам какво говоря. Като се движат на изток, ураганите описват такава огромна дъга, че се получава почти права линия. А когато се движат на запад, правят остър завой. Спомнете си картата. Обяснете ми защо ураганът през деветдесет и първа смете Аури и Хиолау? Цялата работа е в дъгата, храбреци мои, каква дъга описва! След час-два, най-много три, и тук ще излезе вятър. Я чуйте.
Мощен удар разтърси с грохот кораловите основи на атола. Къщата затрепера. С бутилки уиски и абсент в ръце тъмнокожите слуги се запритискаха един към друг, сякаш търсеха закрила, и се вторачиха през прозорците в грамадната вълна, която прехвърли брега и допълзя до един от навесите за копра.
Парле погледна барометъра, ухили се и злорадо изгледа гостите си. Капитан Уорфийлд отиде да види барометъра.
— Двайсет и девет и седемдесет и пет — съобщи той. — Паднал е още с пет. Старият дявол е прав. Надига се буря. Правете каквото искате, но аз се връщам на „Малахини“.
— Става все по-тъмно — каза Айзък почти шепнешком.
— Господи! Също като на сцена! — рече Мълхол
Грийф, след като погледна часовника си. — Десет часът сутринта, а сякаш припада здрач. Сега започва трагедията. Дайте тиха музика, В отговор нов грохот разтърси атола и къщата. в панически страх хората се хвърлиха към вратата. В тоя полумрак запотените им лица изглеждаха призрачни. Айзък се задъхваше като асматик от задушаващата жега.
— Какво се разбързахте? — ехидно се хилеше Парле на разотиващите се гости. — Пийнете по едно за по път, храбри джентълмени.
Но никой не го слушаше. Когато гостите се запътиха към брега по пътеката, очертана в краищата с раковини, старикът подаде глава от вратата и извика:
— Не забравяйте, господа, че утре в десет часа сутринта старият Парле ще разпродава своите бисери!
III
На брега се разигра интересна сцена. Хората се качваха припряно в лодките и те една подир друга се отделяха от брега. Притъмня още повече. Тягостното безветрие продължаваше и когато вълните се разбиваха о брега от външната страна на атола, пясъчната ивица потреперваше. Нари Херинг се шляеше лениво по пясъка. Гледаше как капитаните и търговците бързат да отплават и се хилеше. С него бяха Трима от матросите му хавайци и ТаиХотаури.
— Влизай в лодката и хващай едно весло — заповяда капитан Уорфийлд на кормчията си. ТайХотаури приближи нехайно към капитана, а Херинг и хавайците останаха на около четири крачки.
Вече няма да работя при тебе, капитане — каза високо и предизвикателно Таи Хотуари; но изражението на лицето му противоречеше на този тон, и още повече че той усилено намигаше на капитана. — Удари ме, капитане — прошепна хапливо той и пак Смигна многозначително.
Капитан Уорфийлд разбра намека и реши да изиграе добре ролята си. Той вдигна юмрук и изрева:
— Влизай в лодката, мръсна свиня, или ще те смачкам на пихтия.
Храбрецът отстъпи и се наежи; тогава Грийф застана между тях, решил да успокои капитана.
— Отивам да работя на „Нухива“ — каза Таи-Хотаури и тръгна към Херинг и матросите му.
— Връщай се веднага! — кресна след него Уорфийлд. — Той е свободен човек, капитане — обади се Нари Херинг. — Преди работеше при мене и сега пак ще работи при мене — това е всичко.