Присъдата

И след всичко това те дори не споменаха за унищожената органна банка!

Седнал в съдебната зала и заслушан в монотонните словоизлияния от съдебния ритуал, Лу се наведе към ухото на г-н Брокстън, за да му зададе този въпрос. Г-н Брокстън само му се усмихна.

— Защо им е необходимо да поставят за разглеждане въпроса за органната банка? Те смятат, че разполагат с достатъчно улики против теб и това е така. Ако поемеш и тази вина, тогава ще трябва да те подведат под отговорност за безнравствено унищожаване на ценни медицински материали. Те обаче са сигурни, че няма да я поемеш.

— А вие какво смятате?

— Боя се, че те имат право. Но ще опитаме. Ето, Хемеси се кани да прочете обвинителния акт. Дали ще можеш да си придадеш обиден и възмутен вид?

— Разбира се.

— Отлично!

Прокурорът зачете обвинетелният акт, гласът му се лееше като глас на страшния съд, само дето идваше изпод тънки русоляви мустачки. Уорън Луис Ноулс си придаде обиден и възмутен вид. Той обаче вече не се чувстваше обиден и възмутен. Беше извършил нещо, заради което си заслужаваше да умре.

Причината за всичко това бе органната банка. При наличието на добри хирурзи и достатъчен приток на материал в хранилищата й, всеки данъкоплатец се надяваше да живее вечно. Кой избирател щеше да гласува срещу вечния живот? Смъртната присъда бе неговото безсмъртие и той би гласувал за смъртното наказание дори и при най-незначителното престъпление.

Но и Луис Ноулс не им бе останал длъжен.

— Разполагаме с неопровержими доказателства, че въпросният Уорън Луис Ноулс в продължение на две години умишлено е минал общо шест пъти на червен светофар с автомобила си. За същия този период въпросният Уорън Ноулс е превишил най-малко десет пъти ограниченията за скоростта, като веднъж превишаването яе било с цели петнадес мили в час. Досието му никога не е било от добрите. Ще представин протокола от арестуването и разпита му през 2082 г. по обвинение в управляване на моторно превозно средство в нетрезво състояние, по което обвинение е бил намерен за невинен само благодарение на…