Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
Изпитателно оглеждам стаята. Безпорядъкът говори, че добре съм се позабавлявала. Едва доловимо отмествам глава — махмурлукът го доказва.
Присвивам очи — празна бутилка от шампанско, празно барче, висок скрин и красив непознат в леглото ми.
Това е резултатът.
Името ми убягва. Което не е Бог знае каква трагедия, но ме дразни. Струва ми се грубо — дори по моите стандарти — да помоля някого да напусне стаята ми, без да се обърна към него по име. На безмилостната дневна светлина обръщението „младежо“, макар снощи да звучеше много игриво, ми звучи леко абсурдно. В този миг телефонът иззвънява и временно ме избавя от необходимостта да търся решение на тази дилема.
Телефонът звъни все по-настоятелно. Опипом затърсвам слушалката.
— Кас?
— Иси? — Повдигам се на лакът. — Всичко наред ли е?
— Не.
Опитвам се да се съсредоточа върху разказа й. Той започва обещаващо — свалила един от шаферите, — но скоро преминава в неразбираеми стонове и аз изгубвам нишката. Иси очевидно е прекарала бурна нощ. Изпъстрена с оргазми, свирки и признания от типа: „Ти си невероятна.“ На сутринта се събудила тъкмо когато младежът тихомълком се измъквал от стаята й. Поискала телефонния му номер. Той й го продиктувал, но невярно. Цифрите били с една повече.
— Наричаше ме Зоуи — стене тя. Колкото и близки да са двама души, Зоуи трудно може да мине за галено от Изабел. — Как е възможно да забрави името ми?!
— Не зная, миличко, просто не зная. В коя стая си? — Иде ми да я погаля по главата, да измъкна кърпичка от чантата си, да й издухам носа и да й връча солидна доза джин с тоник. Изпитвам желание да й помогна. На бърза ръка скачам от леглото. Мимоходом отчитам леко напрежение в слабините. Обръщам се и впивам в снощния красавец прощален поглед, изпълнен с копнеж. Не бих имала нищо против някоя и друга лудория преди закуска. И дума да не става! Иси се нуждае от мен. Дори не ми остава време да отмия от себе си миризмата на сперма и гума.
— Ей, мл… — Прехапвам си езика навреме. — Ей. — Лекичко го разтърсвам. Той отваря очи и посяга да ме придърпа обратно в леглото.
— Закъде си се разбързала толкова? — ухилва се лениво. Хитроумно се измъквам от протегнатите му ръце, напъхвам се в някакъв пуловер и му хвърлям ризата.
— Обади се приятелката ми. Отивам при нея.
— Ще те изчакам — предлага той.
— О, не, би било… — Блазня се от мисълта да кажа „твърде отегчително“, но избирам по-възпитан вариант: — … много любезно от твоя страна, но няма нужда. Тя е доста разстроена, възможно е да загубя цяла сутрин. Дори цял ден.
— Да ти оставя ли визитка?
— О, при всички случаи. — Целувам го по челото едва ли не с майчинска нежност. Разбира се, нямам никакво намерение да му позвъня, но искам да узная името му. Мислено си водя подробна хроника.
Иси ми отваря, загърната в чаршаф.
— О, Иси! — Прегръщам я. С усилие потискам надигащото се раздразнение при вида на обляното й в сълзи лице. Яд ме е на него, задето й е причинил цялата тази болка. И на нея, задето сама си причинява цялата тази болка. — Търси ли Джош?
— Потънал е в неизвестност.
— Нищо чудно. Забелязах го да се изнизва с онази жена с грамадната тъмносиня шапка.
— Коя? Имаше поне десет жени с тъмносини шапки.
— Която приличаше на ему.
— О. — Тя неволно се ухилва и аз не за пръв път си казвам, че Иси е твърде ценен човек, за да бъде третирана по подобен начин.
Включвам термоканата и хвърлям бисквитите в скута на Иси. Нуждае се от захар. Улавя пакета с една ръка и този простичък жест ме изпълва с гордост. Животът е толкова несправедлив. Иси за нищо на света не би съумяла да изпълни подобен майсторски финт в присъствието на мъж, когото харесва. В отсъствието на мъже жените са далеч по-симпатични, по-хладнокръвни и по-забавни. Защо не умеем да се показваме пред тях в най-добрата си светлина?
— Спа ли с него? — опитвам се да установя степента на разочарованието.
— Да — отвръща малко гузно.
— Не се връзвай, просто плюй и отмини. Не съм майка ти да ти се карам. — В същото време зная, че изгаря от срам и се мрази до смърт. Неведнъж ми го е обяснявала. Опитвам се да я развеселя: — И аз спах с един, но надали ще го видя отново.