Лондонският мост

Но Стихаря поклати глава още преди да съм свършил.

— Ибти, бибти, сибти Сам, ибти, бибти, пак съм там… — той помълча и добави: — Щом веднъж си излязъл, няма връщане назад.

— Ти нали се връщаш.

Той въздъхна.

— Така съм програмиран. И мога да доведа само ония, които са готови да повярват…

— Искаш да кажеш, че Сим, Джек и другите не могат да дойдат тук… никога?

— Не могат, ако не повярват, че виждат. Това е границата между градските слепци и строителите — тия, които са готови да започнат отначало.

После той изчезна — като стара лампа, която е просветнала за последен път.

Аз тръгнах по хълма. Марси ме видя как идвам. Беше се закичила с цветя и носеше в ръце нещо меко и пухкаво. Преди да изтича срещу мен, тя го остави долу и то заподскача из тревата.

Сега чакаме ония, които довежда Стихаря. Сам и Фана пристигнаха преди два дни. Не го знам кой е и как ги прави тия работи. Понякога го виждаме, но той никога не остава задълго и не отговаря на въпроси. Наричаме го Никлас Джон и живеем в Лондонския мост, макар че то не е нито Лондон, нито мост — просто начало.