Изборът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лили Дикова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изборът». Краткое содержание книги:
След страстта и нежната прегръдка на влюбени, Травис Сойър неочаквано разбира, че е отишъл твърде далеч в плана си за отмъщение. За негова огромна изненада Джулиана Грант е влязла под кожата му така, че връщане назад няма.
ТЯ ИМА ИЗБОР…
Без сама да разбере как, Джулиана, попада под кръстосания огън на мъж, твърдо решил да отмъсти! Но ако Травис си въобразява, че тя не може да влезе в играта му, много се лъже. Няма съмнение, че той я привлича, ала поне Джулиана ще го накара да си плати за всичко.
— Вече говорихме, не е имало чак толкова такива сутрини и нощи и, разбира се, че обикновено не ги удрям по главата. Но пък и не са много тези, за които съм искала да се омъжвам.
— Колко от тях са си дали труд да ти предложат да се омъжиш за тях? — попита Травис саркастично.
— Много мъже са ми правили предложение за женитба. Всъщност винаги ми предлагат. Обикновено в „Трежър Хаус“. Затова знам, че там обстановката е идеална.
— След като си имала толкова много възможности, защо не си приела предложението на някой жалък нещастник?
Джулиана се вбеси.
— Защото никой от тях не беше идеалният мъж. Отблъснах всички. С изключение на един, но така или иначе от това нищо не излезе.
— Значи аз съм щастливецът, когото намираш за подходящ, а? Какво се случи с другата жертва?
Джулиана усети как напират горещи сълзи. Тя усилено започна да мига, за да ги потисне.
— Няма защо да си толкова груб. Не беше жертва, а чудесна, очарователна личност. Мил човек. Истински красавец. Красиви лешникови очи и тъмноруса коса. Красив, златен бог. И много по-висок от теб.
— Не ме е грижа как е изглеждал. Искам да знам как се е измъкнал.
— Защо? За да можеш и ти да се измъкнеш по същия начин? Е, добре, ще ти кажа как се измъкна от хватката ми. Подви опашка и избяга. Направо в прегръдките на друга. Друга, която ми е много близка. Дребна, руса и с добър нрав. Жена, която никога не е спорила с него. Жена, която никога не е поставяла под въпрос неговата преценка. Жена, която никога не го е поставяла в затруднено положение като мен. Ето това е. Доволен ли си?
— По дяволите, Джулиана. Не искам да събуждам стари спомени. — Травис отново се почеса по тила. — Просто исках да го направя на въпрос.
— Считай, че си го направил. Продължавай, последвай примера на годеника ми преди години. Бягай, ако си толкова страхлив. Мислех, че си мъж, който не може да бъде стреснат от жена като мен. Мислех те са по-смел.
— Никога няма да бягам — отвърна Травис хапливо. — Но и нямам намерение да те оставя да ме притискаш да се женя. Достатъчно ли ясно се изразявам?
Джулиана покри очите си с ръце и тъжно кимна.
— Достатъчно. Очевидно, станала е ужасна грешка. Предполагам, че неправилно съм изтълкувала всички сигнали. — Тя преглътна досадните сълзи. — Извинявай.
Суровото лице на Травис омекна. Приближи се към нея и вдигна ръка, за да я погали по бузата.
— Ей, няма нужда толкова да се вълнуваш. Познавам те достатъчно дълго и съм разбрал, че си импулсивна.
— Братовчедка ми Ели казва, че съм спонтанна.
Травис се усмихна и с грубия ръб на палеца си очерта линия по челюстта й.
— Така е.
— Толкова е объркващо.
— Забрави — великодушно заяви Травис. — Миналата нощ беше прекрасно. Разбирам, защото си си въобразила повече, отколкото…
— Повече, отколкото си имал намерение?
— Да кажем повече, отколкото всеки от нас е имал намерение.
— Говори за себе си. — Тя се обърна, отдръпна се от обсега на ръката му. — Става късно. По-добре се обличай. Сигурна съм, че имаш много работа днес.
— Нищо, което да не може да почака до понеделник. — Травис се втренчи в нея. — Какво ще кажеш да прекараме остатъка от неделния ден на плажа?
— Не, благодаря.
Тя се наведе и за последен път прокара гъбата по килима. След това взе празната червена чаша.
— Имам хиляди неща да върша днес — добави тя мрачно. — Знаеш го. Мисля, че първо ще измия косата си, след това ще отида в пералнята. Тези чаршафи определено имат нужда да бъдат изпрани.
Травис не помръдна.
— Ще се цупиш ли?
— Никога не се цупя — увери го тя тържествено.
— Тогава защо са тези извинения? Снощи и двамата крояхме планове да прекараме деня заедно.
— Всичко се промени. Сигурна съм, че го разбираш.
Тя влезе в облицованата с бели плочки баня и прибра препаратите за почистване на килими в шкафа.
— Искам да побързаш и да се облечеш, Травис. Смущавам се, като те гледам да ходиш напред-назад из спалнята ми, облечен само с един пешкир.
— Мога да сваля пешкира.
Тя го стрелна с поглед през отворената врата.
— Да не би да намекваш отново да си легнем?
— Защо не? И двамата се съгласихме, че нощта беше прекрасна.
— Не мога да повярвам. — Тя се подпря с една ръка в рамката на вратата. — Травис, сигурно не очакваш пак да скоча в леглото с теб, след като вече знам, че намеренията ти не са почтени?
— Ще престанеш ли да говориш като героиня от деветнадесети век, която мисли, че е компрометирана?
— Изглежда, не разбираш? — каза Джулиана, която губеше търпение. — Гоня те. Сега. Обличай се и напускай жилището ми. Всеки от време на време прави грешки, но на свине два пъти бисери не хвърлям. И нямам никакво намерение да си пилея ценното време с толкова объркан и заядлив мъж като теб.