Целувките на скорпиона

Капитанът започна да съзерцава силуетите на дърветата, които се полюляваха в тъмнината. Дор-Липи Ертиклана щеше да се върне. И те заедно щях да споделят отровата, която веднъж опитана, никога вече не можеше да бъде избегната. Щяха да бъдат заедно, докато не пристигнеше неизбежното. Тогава единият от двамата щеше да свърши с другия, само за да тъгува по него и да започне ново търсене на някой, който да съживи изгарящият огън, между чиито пламъци се случваше да осакати сам себе си — така, както го прави скорпионът.