Тримата мускетари

— И тъй Негово Високопреподобие ми заповядва… — казваше дамата.

— Да се върнете още сега в Англия и да му съобщите веднага дали дукът напуска Лондон.

— А другите нареждания? — запита хубавата пътничка.

— Те са в тая кутия — ще я отворите едва когато преминете Ламанш.

— Много добре! А вие какво ще правите?

— Аз ли? Връщам се в Париж.

— Без да накажете този дързък хлапак? — запита дамата. Непознатият щеше да отговори, но тъкмо когато отваряше уста, д’Артанян, който бе чул всичко, се появи на прага.

— Този хлапак наказва всички — извика той — и се надявам, че човекът, когото трябва да накаже този път, няма да му избяга, както преди малко.

— Няма ли да му избяга? — запита непознатият, като сбърчи вежди.

— Не, предполагам, че не ще се решите да избягате пред една жена.

— Помислете — извика милейди, като видя, че благородникът посяга към шпагата си, — помислете, че и най-малкото закъснение може да провали всичко.

— Имате право — съгласи се благородникът, — вие вървете по своя път, аз ще тръгна по моя.

И като кимна на дамата, той се метна на коня си, а в същото време кочияшът на каретата зашиба силно конете. Двамата събеседници потеглиха в галоп, като се отдалечиха в двете противоположни посоки на улицата.

— А сметката! — ревна съдържателят, чието разположение към госта се превърна в дълбоко презрение, като видя, че той си заминава, без да се разплати.

— Плащай, безделнико! — викна пътникът на своя лакей, като продължаваше да препуска. Лакеят хвърли в краката на съдържателя две-три сребърни монети и препусна след господаря си.

— Ах, страхливец! Ах, подлец! Ах, лъжлив благородник! — изкрещя д’Артанян и се затече след слугата.

Но раненият беше още много слаб и не можеше да понесе такова сътресение. Едва измина десетина крачки, и ушите му почнаха да бучат, зави му се свят, кървав облак мина пред очите му и той се строполи насред улицата, като продължаваше да вика:

— Страхливец! Страхливец! Страхливец!

— Той е наистина голям страхливец — прошепна съдържателят, като се приближи до д’Артанян и се опитваше с ласкателство да се сдобри с бедния момък, както птицата рибар с охлюва в баснята.

— Да, голям страхливец — прошепна д’Артанян. — Но тя е много хубава.

— Коя тя? — запита съдържателят.

— Милейди — промълви д’Артанян. И пак загуби съзнание.

— Все едно — каза си съдържателят, — изгубих двама, но ми остава този и съм сигурен, че ще го задържа поне няколко дни. Все пак ще спечеля единадесет екю.

Знаем, че в кесията на д’Артанян бяха останали точно единадесет екю.