Трудна задача

Бърк обаче стоеше все така, без да се помръдне. Кари го изгледа изненадано и попита с раздразнение:

— Какво има?

Бърк раздвижи уста, от едното й ъгълче пръсна капчица слюнка.

— Ти… — започна той. Думата, която излезе от гърлото му, приличаше на стенание на умиращ човек.

— Какво?

— Ти си глупак — успя най-после да намери сили Бърк. — Идиот такъв! Тъпак с тъпак!

— Аз ли съм идиот? Аз ли? — извика Кари, като протестираше. — Аз бях прав!

— Да, ти беше прав — каза Бърк. — Беше прекалено прав. Как сега да откъсна машината от твоята задача и да включи реактора, за да имаме топлина и светлина, след като всичките й блокове са заети с разглеждането на твоя парадокс?! Какво мога да направя аз, след като Мозъка е глух, ням и сляп?

Двамата мъже се спогледаха. В стаята се възцари тишина. Издишаният въздух се виждаше като мразовита пара, а далечният вой на бурята, приглушаван от дебелите стени на станцията, сякаш се засили в настъпилата тишина и в него като че прозвуча нотка на свирепа радост.

Температурата в станцията бързо се понижаваше.