Капитан Немо

III

„КАКТО КАЖЕ ГОСПОДАРЯТ“

Три секунди преди получаването на писмото на Дж. В. Хобсън аз толкова възнамерявах да гоня единорога, колкото и да се опитам да премина Северозападния проход. Три секунди след прочитането на писмото на уважавания министър на марината разбрах, че моето истинско призвание, единствената цел на живота ми е била да участвувам в залавянето на това опасно чудовище и да освободя света от него.

Ала аз се връщах от едно тежко пътешествие, уморен, жаден за почивка. Имах едничко желание да видя отечеството си, приятелите си, малкото си жилище до Ботаническата градина и моите мили и скъпоценни сбирки! Но нищо не можеше да ме задържи. Забравих всичко — умора, приятели, сбирки — и без да мисля повече, приех предложението на американското правителство.

„Впрочем — мислех си аз — всеки път води към Европа и единорогът ще бъде достатъчно любезен и ще ме отведе към бреговете на Франция. Това уважаемо животно ще позволи — за мое лично удоволствие — да го хванем в европейските води и аз ще мога да занеса в Музея по естествена история поне половин метър от неговата алебарда от слонова кост.“

Но засега трябваше да търся нарвала в северната част на Тихия океан, което значеше, че за да стигна до Франция, трябваше да обиколя света, като тръгна в обратна посока.

— Консей! — извиках аз нетърпеливо.

Консей беше моят прислужник. Предан момък, който ме придружаваше във всичките ми пътешествия, славен фламандец, когото аз обичах и който ми отвръщаше със същото; човек отпуснат по природа, изпълнителен по начало, усърден по навик, който не се учудваше много на изненадите в живота, много сръчен, готов на всякакви услуги и който, противно на името си7, никога не даваше съвети, дори когато му ги искаш.

От досега си с учените от нашия малък свят при Ботаническата градина Консей бе научил някои неща. За мене той беше един вещ специалист по класификациите в естествената история и тичаше с ловкостта на акробат по всички стъпала на разклоненията, класовете, подкласовете, отделите, семействата, родовете, подродовете, видовете и разновидностите. Но неговата наука стигаше само дотам. Да класифицира, това за него бе същина на живота му, но повече не знаеше. Твърде опитен в теорията на класификацията, но съвсем малко в практиката, струва ми се, че той не би могъл да отличи един кашалот от един кит! И все пак какъв великолепен и достоен момък беше той!