Град от кости

Бош замълча, за дай даде възможност да преглътне горчивия хап на административните си задължения. Не й отне много време — това беше едно от нещата у нея, които му харесваха.

— Добре. Нещо друго днес?

— Не много. Две самоубийства е всичко досега.

— Кога започваш утре?

— Искам да съм там рано. Ще звънна тук-там и ще видя какво може да се задвижи. Ще дам костта, намерена от кучето, за потвърждение преди да започнем нещо.

— Добре, дръж ме в течение.

Следващият, на когото Бош позвъни, беше Тереза Корасон, областният съдебен лекар. Потърси я у дома й. Въпреки че извънслужебните им отношения бяха прекратени преди години и оттогава тя се беше местила поне два пъти, телефонният й номер беше същият и Бош го помнеше наизуст. Сега това му дойде много на място. Обясни й какво е направил и че се нуждае от официално потвърждение за човешкия произход на костта преди да задвижи други неща.

Каза й също, че ако се получи потвърждение, възможно най-бързо ще му е необходима археоложка група за разработване на мястото на престъплението.

Корасон го накара да чака на телефона почти пет минути.

— Не можах да се свържа с Кати Кол. Не си е вкъщи.

Кол беше щатният археолог. Нейна специалност и причина за назначаването й на пълен щат беше намирането на кости в местата в пустинната част на северната област, където се изхвърляха труповете — това се случваше всяка седмица. Така или иначе, тя щеше да бъде привикана да се занимае с издирването на кости около Уъндърланд Авеню.

— И какво да правя сега аз? Искам да получа потвърждение още тази вечер.

— Задръж, Хари. Много си нетърпелив. Като куче, което търси кокала си, извини ме за шегата.

— Става дума за дете, Тереза. Може ли малко по-сериозно?

— Просто ела и ще я видя тази кост.

— А за утре?

— Ще задвижа нещата. Оставих съобщение на Кати и веднага щом приключим този разговор, ще се обадя в офиса и ще поръчам да я известят по пейджъра. Тя ще е на мястото още с първите лъчи на слънцето, ние също ще отидем там. Щом костите бъдат изровени, ще докарам и патолога от университета, с когото работим, ако е в града. Аз също ще дойда. Доволен ли си?

Последните й думи го накараха да се замисли.

— Тереза — каза той накрая, — искам да държа цялата информация колкото е възможно под контрол, за колкото е възможно по-дълго време.

— И какво трябва да означава това?

— Че не съм сигурен, че главният съдебен лекар на област Лос Анжелис трябва да присъства. И че от доста време не съм те виждал на местопрестъпление, без подире ти да се мъкне телевизионен оператор.

— Хари, става дума за нает видеооператор, разбираш ли? Филмът, който снима, е за бъдещо ползване, само от мен, и се заснема изцяло под мой контрол. Няма начин да бъде прожектиран във вечерните новини.

— Знам. Мисля обаче, че трябва да избягваме усложнения по този случай. Става въпрос за дете. Знаеш каква е реакцията.

— Донеси я тая кост. Излизам след час. — И му тръшна телефона.

На Бош му се прищя да беше проявил малко повече дипломатичност, но беше и доволен, че й е казал каквото имаше за казване. Корасон редовно се появяваше по съдебните телевизионни хроники и разни други предавания като специалист по съдебна медицина. Освен това винаги си водеше оператор, така че всичките й случаи да се заснемат като документални филми за разпространение по широкия спектър от кабелни и сателитни полицейски и правни предавания. Той не можеше и не възнамеряваше да допусне амбициите й да бъде знаменитост да се смесват с неговите като следовател на вероятното убийство на дете.