Градината за удоволствия на Фелипе Сагитариус

— Така изглежда.

— Така е! Великолепна кръстоска между обикновен кактус, венерианско мушкато и роза. Отровата, разбира се, е била кураре.

Хитлер стана и излезе от стаята. Проследих го с поглед.

Все още подсмърчаше.

— Къде отивате? — запитах го аз.

— На чист въздух — извика ми той от стълбите.

— Непреодолимата сила на сексуалното влечение — каза Сагитариус, след като седна на едно кресло и подпря крака върху трупа на Бисмарк. — Това е причината за толкова много нещастия. Ако можеше само да излезе на воля страстта, която кипи под повърхността, желанието, залостено в черепната кутия, то тогава светът би бил едно много по-добро място за живот.

— Може би — отговорих аз.

— Възнамерявате ли да издадете заповед за арест, хер Аквилинас?

— Работата ми е да подготвя доклад за разследването, а не да извършвам арести.

— Ще има ли някакви последствия във връзка със случая?

Засмях се.

— Винаги има последствия — отговорих аз.

От градината се разнесе бесен лай.

— Какво е това? — попитах аз. — Вашите овчарки?

Сагитариус се изкикоти.

— Не. Опасявам се, че това беше растението куче.

Изхвръкнах от стаята и се спуснах надолу по стълбите към кухнята. Покритият с чаршаф труп все още лежеше на масата. Посегнах да отворя прозореца, но вместо това се спрях и залепих чело о стъклото.

Градината бе обхваната от ритъма на трескав танц. Листа и клони се вплитаха и извиваха. Дори при затворен прозорец странният аромат, по-непоносим от всякога, нахлуваше в кухнята.

Стори ми се, че съзрях някаква фигура да се боричка сред храстите. Дочух сподавено ръмжене, нещо се разпори, последва вик, а сетне дълъг агонизиращ стон.