Кулата при двете реки

Всички, които знаели, че царят ще се подмлади, очаквали да видят чудото. А побратимите рекли на юнака:

— Довечера царят ще се венчава, та тая заран ще го изведем на морето да се окъпе. Там ще заградим шатра от свила. Ти си облечи наметалото, вземи сабята и го убий, а сетне облечи неговите дрехи. Никой нищо няма да види: всички ще помислят, че царят се е подмладил.

Така и станало. Заградили шатра от свила досам водата и там влязъл царят да се къпе. Юнакът се заметнал с наметалото и станал невидим. Отишъл в шатрата, насочил сабята срещу царя, па рекъл: „Умри!“ — И царят паднал мъртъв. После му облякъл дрехите, покрил си лицето с було (такъв бил обичаят в оная страна) и се върнал с гостите в двореца. А неговите побратими хвърлили царския труп в морето. Вечерта юнакът се венчал с Кара-Стефана и си махнал булото. Гостите го видели млад, двадесетгодишен, и учудено рекли:

— Наистина царят се подмлади!

Всички събрани се зарадвали, честитили му венчило, а на Кара-Стефана — царство, поблагодарили за угощението и се разотишли. А той останал да царува с Кара-Стефана.

Тъй си намерил царският син късмета. Той пратил човек при своите двама братя да им каже, че няма да се връща да си търси дела, защото е получил по-добър дял: най-чудната хубавица и най-голямото царство.