Меча невеста
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Меча невеста». Краткое содержание книги:
— Добре — казало то, — вие вървете надясно, а аз ще вървя наляво.
Така и направили. Юнаците вървели, що вървели — и зачули звънтеж на оръжия, но бойното поле било още далеч. Стигнали до една река. Старецът рекъл:
— Аз ще остана тук. Вие вървете се бийте. На връщане минете пак оттук — да си отидем заедно.
Сетне изсушил реката с брадата си, за да минат юнаците, направил си колиба на другия бряг и останал там. Юнаците оставили при него момите и тръгнали да се бият. Стигнали до мястото, дето се биели седемте царя. Те се хвърлили всред войските и боят се свършил скоро-скоро. Царят, който победил, наградил богато юнаците и ги изпратил чак до реката. Оттам те си взели момите и заедно със стареца се върнали при извора.
А момчето в това време отишло в оня дворец, дето живеела момата магьосница. Като го видяла още отдалеч, тя много го харесала. Но то си турило восък в ушите, за да не чуе магьосните думи. Влязло в двореца, яло и пило с момата, ала нищо не чувало. Тя била омагьосала вече много юнаци и ги била затворила в една тъмница, дето им давала по малко хляб и вода, колкото да не умрат от глад. Като видяла, че нейните думи не омагьосват момчето, тя се почудила какво да прави. От майка й било останало едно чудно огледало, което могло да говори. Тя се огледала в него и го запитала:
— Кажи ми, мило огледалце, защо моите думи не омагьосват тоя юнак?
— Защото е половин мечка — половин човек — рекло огледалото.
— Хайде, тръгвай с мене — да те водя в песоглавската земя! Оттам ще вземем царските пари и ще идем в нашето царство. Дядо иска да ме жени: ти ще ми станеш невеста. По-хубава от тебе не съм видял.
— Да идем — рекла момата, — но чакай първом да пусна юнаците, които съм затворила в тъмницата.
— Аз счупих вратата и ги пуснах — казало момчето.
— Чакай тогава да си взема огледалото — рекла тя.
Взела го и пак се огледала в него, па го запитала:
— Да вървя ли с това момче, мило огледалце? Има ли от него по юнак?
— Върви! — рекло огледалото. — По юнак от него няма: то вади на слоновете зъбите и товари лъвовете да му носят дърва.
Като чула тия думи, момата тръгнала с мечия син. Отишли на извора; оттам заедно с другите юнаци тръгнали по песоглавската земя. Минала била вече уречената неделя. Песоглавският цар им дал данъка — двеста товара жълтици. Юнаците натоварили парите и ги отнесли в царството на мечия син.
Царят се почудил, като видял, че се връща внукът му жив и здрав, па още си води и мома. Той причакал юнаците, нагостил ги, издигнал на момчето голям дворец и направил сватба. Мечият син се оженил за момата магьосница, а другите трима юнаци — за момите, които били отървали от дяволската кула. Старецът, който пресушавал реките с брадата си, им станал кум. Оттогава вече царят не мислел зло на внука си.
— По-голям юнак от тоя няма никъде — рекъл си той. — Додето е в моето царство заедно с тия юнаци, никой не ще посмее да ми отвори война. А най-доброто е, че ми е внук.
И момчето заживяло в дядовата си земя с побратимите и невестата весело и честито. Неговото юначество се прочуло по цял свят и никой не смеел да нападне царството му.