Кръстът на Мориган

— Опасността ще дойде и ще отмине, но близките ти ще бъдат в безопасност. — Мориган разпери ръце. — Любовта ти към тях е част от твоята сила и няма да те моля да се отречеш от нея. Ще можеш да мислиш трезво едва когато се увериш, че нищо не ги заплашва.

Наклони глава назад и вдигна ръце — с шепи, разтворени като чаша. Земята под нея леко потрепери и когато Хойт вдигна поглед видя звезди, прелитащи по нощното небе лумнаха пламъци. Тези светли точки се насочиха към ръцете й и от тях лумнаха пламъци.

Сърцето му запрепуска зад натъртените ребра, докато тя говореше и огненочервените й коси се развяваха около озареното и от светлина лице.

— Изкован от боговете, от светлината на нощта. Символ и щит, прост и истински. За вярата и предаността си получаваш тези дарове. Магическата сила ще устои на всички кръвопролития. Твоята сила и моята сила.

Болка разряза дланта му. Загледа се в кръвта, която се събра в шепата му и в огъня, който гореше в нейната.

— Така тя ще се съхрани във вечността. Благословени са онези, които носят Кръста на Мориган.

Огънят угасна и в ръцете на богинята заблестяха сребърни кръстове.

— Хората, които те закрилят, трябва да ги носят винаги, до самата си смърт. Така ще знаеш, че са в безопасност, когато се разделиш с тях.

— Ако го направя, ще пощадиш ли брат ми?

— Пазариш се с боговете?

— Да.

Тя му се усмихна с майчинска нежност.

— Затова си избран, Хойт, защото притежаваш дързост. Ще напуснеш този край и ще събереш онези, чиято сила е нужна. Ще се подготвяте и обучавате. Битките ще се водят с меч и нож, със зъби и нокти, с хитрост и коварство. Ако победите, в световете ще настъпи равновесие и ще имате всичко, което пожелаете.

— Как мога да се боря с вампир? Веднъж вече загубих.

— Учи се и трупай познание — отвърна тя. — И се учи от онзи, който е като нея или е създаден от нея. Онзи, който бе твоята друга половина, преди да ти бъде отнет. Първо трябва да откриеш брат си.

— Къде?

— Не само къде, а кога. Вгледай се в огъня и ще видиш.

Хойт забеляза, че отново са в къщата му и е застанал пред огнището. Пламъците се издължиха нагоре, превърнаха се в кули. В огромен град. Зазвучаха гласове, каквито никога не бе чувал. Хиляди хора бързаха по улици, покрити с нещо като камък. Край тях фучаха колесници, теглени от невидима сила.

— Какво е това място? — едва прошепна той. — В кой свят се намира?

— Нарича се Ню Йорк, а времето е хиляда години след тази, в която сме сега. Злото все още броди по света, Хойт, както и невинността и доброто. Брат ти вече е изминал дълъг път през вековете. Трябва да помниш това.

— Бог ли е сега?

— Не, вампир. Той трябва да те учи и да се бори редом с теб. Без него не ще постигнеш победа.

„Какви огромни здания!“, помисли си той. Изградени от сребро и камък, те бяха по-високи от катедрала.

— Там ли ще се води битката, в този Ню Йорк?

— Ще ти бъде казано кога, къде и как. Ще узнаеш всичко, което ти е нужно. А сега трябва да тръгваш. Иди при близките си и им дай закрилническите символи. Срещата ви ще бъде кратка, а след нея ще тръгнеш към Танца на боговете. Твоята дарба и моята сила ще те пренесат отвъд времето. Намери брат си, Хойт! Време е за началото.