Опасна тайна

— Бихте ли ми обяснили?

Кейти пристъпи към него и застана съвсем близо, с очи, впити в неговите.

— Аз съм Катрин Колин Калхун. И искам да държите ръцете си далеч от моя дом.

Ето какво било! Трент замълча, сякаш преценяваше чутото и подреждаше мислите си. Значи тъй, Катрин Калхун, една от четирите сестри, които притежаваха Замъка. И явно една от онези, които бяха абсолютно против продажбата. Ако имаше намерение да прави някакви маневри, май трябваше да започне още тук и веднага.

— За мен е удоволствие, госпожице Калхун.

— За мен не е! — тя се наведе и скъса копието на фактурата. — Най-добре си напъхайте задника в скапаното си БМВ и се връщайте в Бостън.

— Удивително! Какъв изтънчен език! — като я наблюдаваше, той сгъна хартията и я пъхна в джоба си. — Вие обаче не сте единствената заинтересована страна.

— Няма да позволя да превърнете дома ми в един от вашите лъскави хотели за скучаещи безделници и повехнали италиански графини.

Трент едва потисна напиращата усмивка.

— Нима сте отсядали в някой от хотелите „Сейнт Джеймс“?

— Не съм, много ми е притрябвало. Обаче знам на какво приличат. Мраморни фоайета, стъклени асансьори, петнадесетметрови полилеи и фонтани, пръскащи вода навсякъде.

— Имате нещо против фонтаните?

— Не искам фонтан във всекидневната ми. Защо не потърсите други сираци и вдовици, на които да отнемете имуществото, и не ни оставите на мира?

— За нещастие в програмата ми за тази седмица няма сираци и вдовици — той вдигна ръка. — Госпожице Калхун, дойдох по покана. Каквито и да са личните ви чувства и мотиви, Замъкът има още трима наследника. Нямам намерение да си отида, докато не говоря с тях.