Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
Ив седна до него и извади записващото си устройство.
— Разкажете ми за Шарън.
— Изумително създание. Във физическо отношение — зашеметяваща, разбира се, но имаше и нещо друго. — Брендито му пристигна в стаята върху една безшумна автоматизирана количка. Себастиан отпи и преглътна шумно. — Тя имаше безупречен вкус, великодушно сърце и остър ум.
Той отново обърна плахите си очи към Ив.
— Видях я само преди два дни.
— По работа ли?
— С нея имах постоянен ангажимент всяка седмица по половин ден. През седмица оставаше по цял ден. — Той издърпа едно бледожълто шалче и леко попи очите си. — Шарън много се грижеше за себе си, винаги гледаше да е безупречна.
— При нейната работа това е важно.
— Естествено. Тя работеше само за да се забавлява. Като се има предвид от какво семейство произхождаше, нямаше особена нужда от тези пари. Тя обичаше секса.
— С вас?
Изразителното му лице трепна, розовите устни се нацупиха така, сякаш го бяха обидили или му бяха причинили болка.
— Аз бях неин консултант, неин довереник и неин приятел — каза Себастиан надуто и с неочакван плам надипли шала през лявото си рамо. — Би било липса на дискретност и професионализъм да станем сексуални партньори.
— Значи тя не ви привличаше сексуално?
— Беше невъзможно да не се почувстваш сексуално привлечен от нея. Тя… — направи многозначителен жест — излъчваше секс, така както други биха излъчвали скъп парфюм. Боже мой! — Той отпи отново от брендито разтреперан. — Всичко е в минало време. Не мога да повярвам. Мъртва! Убита! — Той хвърли мълниеносен поглед към Ив. — Казахте, че е убита.
— Точно така.
— Живееше на ужасно място — каза мрачно той. — Никой не можеше да я убеди да се премести в по-приличен район. Харесваше й да живее под напрежение и да парадира под носа на аристократичното си семейство.
— Не се ли разбираше със семейството си?
— Определено не. Харесваше й да ги шокира. Тя имаше толкова волен дух, а те бяха толкова… обикновени. — Той изрече това с тон, който говореше, че да си обикновен, беше по-голям смъртен грях, отколкото да извършиш убийство. — Дядо й продължава да внася законопроекти, които да обявят проституцията за незаконна. Сякаш миналото столетие не доказа, че подобни неща трябва да бъдат регламентирани от съображения за намаляване на престъпността и ликвидиране на здравните проблеми. Той е и твърд противник на наредбата за раждаемостта, програмирането на пола, химическото равновесие и оръжейната забрана.
Ив наостри слух.
— Сенаторът се противопоставя на оръжейната забрана, така ли?
— Това е една от неговите любими теми. Шарън ми каза, че той притежава голям брой отвратителни антики и редовно излиза в подкрепа на остарялото право да се поддържа оръжейният бизнес. Ако стане така, както иска той, тогава отново ще се озовем в двайсети век и ще се избиваме кой когото свари.
— И сега има убийства — изрече Ив полугласно. — Споменавала ли е тя някога пред вас имена на приятели или клиенти, които да са останали недоволни или да са били свръхагресивни?
— Шарън имаше десетки приятели. Тя привличаше хората към себе си като… — той се замисли и търсейки подходяща метафора, отново попипа крайчеца на шала. — Като някое екзотично или ароматно цвете. А доколкото знам, всичките й клиенти бяха доволни от нея. Тя ги подбираше внимателно. Всичките й сексуални партньори трябваше да отговарят на определени стандарти. Външност, интелект, възпитание и вещина. Както казах, тя обичаше секса в цялото му многообразие. Тя имаше… авантюристичен дух.
Това напълно съвпадаше с играчките, които Ив беше намерила в апартамента. Кадифените белезници и камшиците, ароматните масла и смолите за предизвикване на халюцинации. Предлагането на двата комплекта от свързани помежду си слушалки за виртуална реалност бяха шокиращи дори за Ив.
— Имаше ли лична връзка с някого?
— От време навреме имаше по някой, но тя бързо губеше интерес. Наскоро споменаваше за Рурк. Запознала се с него на парти и беше привлечена от него. Всъщност същата вечер, когато дойде тук, щеше да излиза на вечеря с него. Тя искаше нещо екзотично, защото щяха да вечерят в Мексико.
— В Мексико. Значи трябва да е по-предишната нощ.
— Да. През цялото време приказваше само за него. Направихме косата й като на циганка, добавихме малко повече загар на кожата — работа върху цялото тяло. Яркочервен лак и една очарователна малка временна татуировка на червенокрила пеперуда върху лявото й бедро. Двайсет и четири часова козметика на лицето, така че да не се повреди. Изглеждаше фантастично — каза той и избухна в сълзи. — Целуна ме и каза, че този път може би е влюбена. „Пожелай ми щастие, Себастиан.“, каза тя, когато си тръгваше. Това е последното нещо, което чух от нея.