Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Искам онези мъже да се изкоренят, Алвиарин. — Не беше нужно да уточнява какво има предвид: половината Кула не приказваха за нищо друго освен за онези мъже и за тяхната Черна кула, а останалата половина си шепнеше за тях по ъглите.
— Донесенията са обезпокоителни, майко. — Алвиарин отново запреглежда листовете в ръцете си, но Елайда реши, че го прави само за да си намери работа. Първо, й подаде други листове, и второ, дори нищо друго да не можеше да я притесни, тази нечестива сган край Кемлин със сигурност я тревожеше.
— Още слухове? Нима вярваш на приказките за хилядите, стичащи се към Кемлин в отговор на онази скверна амнистия? — Не беше от най-незначителните деяния на ал-Тор, но едва ли бе повод за чак такова безпокойство. Мръсна сган някаква, която трябваше да се очисти без много шум, преди Елейн да бъде коронована в Кемлин.
— Разбира се, че не, майко, но…
— И да се поеме от Товайн. Тази задача по право се полага на Червените. — Товайн Гейзал петнадесет години се беше подвизавала извън Кулата, докато Елайда не я призова да се върне. Другите две Червени Заседателки, които по същото време бяха оставили Съвета и бяха заминали в „доброволно“ изгнание, сега гледаха много нервно, но за разлика от Лирин и Цутама, самотното изгнание беше втвърдило Товайн още повече. — Да вземе петдесет Сестри. — Елайда бе убедена, че в тази Черна кула е невъзможно да има повече от двама-трима мъже, наистина способни да владеят Силата. Петдесет Сестри лесно щяха да ги надвият. Но все пак можеше да има и други, с които да се наложи да се справят. Навлеци всякакви, глупци, хранещи празни надежди и безумни амбиции. — И да вземе сто… не, двеста души от Гвардията.
— Сигурна ли сте, че е разумно? Слуховете за хилядите, разбира се, са лудост, но една агентка на Зелените в Кемлин твърди, че в тази Черна кула имало над четиристотин души. Не че ги е видяла. Но се е сетила да брои колите с продоволствие. А не подценявайте мълвата, че и Мазрим Таим е с тях.
Елайда едва успя да запази външната си невъзмутимост. Изрично беше забранила да се споменава името на Таим и й загорча, че не смее — не смее! — да наложи полагащото се наказание на Алвиарин. А тя я гледаше право в очите. Премълчаното този път дори небрежно „майко“ бе чисто предизвикателство. И тази наглост — да я пита дали е сигурна, че действията к са разумни! Та тя беше Амирлинския трон! Не просто първа между равните, а Амирлинския трон!
Вдигна капака на най-голямата от трите лакирани кутии и погледна положените в нея върху сиво кадифе миниатюри. Много често докосването до изящната колекция й носеше просто утеха, но освен това, също както везмото, от което изпитваше такава наслада, напомняше на онези, които я навестяват, да си знаят мястото — тя си даваше вид, че миниатюрите я интересуват повече от това, което имат да й кажат. Най-напред погали с пръсти изящната котка, гладка и гъвкава, после — прелестната фигурка на жена, облечена в роба и със странно животинче, плод на фантазията на ваятеля, напомнящо почти на космат мъж, сгушено на рамото й, и накрая се спря на рибката, така нежно изваяна, че изглеждаше почти като жива въпреки жълтеникавата патина на костта.
— Четиристотин боклука, Алвиарин. — Алвиарин присви устни и Елайда мигом се успокои. Едва доловимо, но ах, как всяка пукнатина по нейната фасада й носеше наслада. — Ако изобщо са толкова. Само глупец би повярвал, че повече от един-двама могат да преливат. Най-много! За цели десет години сме намерили само шест надарени мъже. И едва двадесет и четирима за последните двадесет години. А знаеш как разчепкахме земята. Колкото до Таим… — Името опари езика й. Единственият Лъжедракон, успял да избяга неопитомен от ръцете на Айез Седай. Не можеше това да остане записано в хрониките за нейното владичество, поне докато не решеше кое да се запише. Засега хрониките не казваха нищо за събитията след пленяването му.
Палецът й погали люспите на рибката.
— Той е мъртъв, Алвиарин, иначе отдавна щяхме да сме чули за него. И не служи на ал-Тор. Можеш ли да допуснеш, че след като е претендирал да бъде Преродения Дракон, ще се унижи да служи на Преродения Дракон? Можеш ли да допуснеш, че е в Кемлин и Даврам Башийр няма да се опита поне да го убие? — Палецът й се раздвижи по-бързо, като си спомни, че маршал-генералът на Салдеа е в Кемлин и получава заповеди от ал-Тор. Що за ходове бе решила да играе Тенобия? Всичко това обаче го скри и лицето й остана спокойно и гладко като костените й миниатюри.