Неизживени спомени
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирена Алексиева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Неизживени спомени». Краткое содержание книги:
Когато Лийлънд Гонт отваря магазина „Неизживени спомени“, всички жители на Касъл Рок бързат да го посетят и неизменно намират нова, за което са мечтали… Но на каква цена?
Защото Лийлънд Гонт си прави експеримент — какво хората са готови да заплатят за най-съкровените си мечти и желания. Той е убеден, че всичко на този свят се продава: любовта, надеждата, дори и човешката душа.
Скоро двете вече оживено обсъждаха зелената тента.
Брайън, който не искаше кифли (обичаше майка си, но като я гледаше как яде, понякога му се изгубваше апетитът) седна на масата в кухнята, извади учебника си по математика и се зае със задачите. Беше буден и съзнателен ученик в това бе единственото домашно, което не бе написал в училище. Докато методично преместваше десетични точки и делеше числата, надаваше ухо и към разговора на майка си. „Я — отново казваше на Майра, — че това е още един магазин, в който ще се продават лепкави шишенца със стар парфюм и снимки на нечии починали роднини и просто е срамота да стават такива работи.“ Кора разправяше, че имало твърде много хора, чийто девиз в живота бил „Вземи парите и бягай“, а като споменаваше за тентата гласът й звучеше, като че ли някой умишлено се бе заел да я обиди и бе успял.
„Сякаш си мисли, че някой е трябвало да я предупреди“ — разсъждаваше Брайън, докато моливът му старателно закръгляше и делеше десетичните числа. Да, точно така. Хем беше любопитна, хем я беше яд и тази комбинация направо можеше да я съсипе. Е, скоро всичко щеше да стане ясно. И тогава майка му може би щеше да му разкрие голямата тайна. Или пък, ако продължаваше да е така заета, щеше да я разбере от следобедните й разговори с Майра.
Ала се случи така, че той научи много неща за „Неизживени спомени“ преди майка си, преди Майра и преди всеки друг от Касъл Рок.
2
В деня преди откриването на „Неизживени спомени“ той едва буташе колелото си на път за дома. Беше потънал в прекрасен сън посред бял ден (който нямаше да сподели, та ако ще и да го горяха с нажежено желязо и да му пускаха смъртоносни тарантули), в който молеше мис Ратклиф да отиде с него на панаира и тя се съгласяваше.
— Благодаря ти, Брайън — казва мис Ратклиф и в ъгълчетата на очите й — толкова сини, че изглеждаха бездънни — проблясваха сълзи на благодарност. — Напоследък… ми е така тъжно. Нали знаеш, изгубих любимия си.
— Ще ви помогна да го забравите — отвръща той решително, но гальовно. — Само ми казвайте… Брай.
— Благодаря ти — прошепва тя и се навежда към него така близо, че той долавя парфюма й — прелестен аромат на диви цветя. — Благодаря ти… Брай. И тъй като поне тази вечер ще бъдем момче и момиче, а не ученик и учител, можеш да ми викаш… Сали.
Тя е като хипнотизирана от това неочаквано разбиране, от тази неподозирана мъжественост.
„Може да е само на единадесет — мисли си, — но е по-истински мъж, отколкото Лестър някога е бил.“
Ръката й стиска неговата. Лицата им се приближават още и още.
— Не — мълви тя, а очите й са вече така големи и така близо, че той сякаш потъва в тях. — Не трябва, Брай… не е редно…
— Редно е, скъпа — отвръща й той и притиска устни до нейните.
След миг тя се дръпва и нежно прошепва…
— Ей, момче, гледай къде караш, мама му стара!
Изкаран от хипнозата, Брайън се озова пред пикапа на Хю Прийст.
— Извинявайте, господин Прийст — смутолеви и почервеня като домат.
Хю Прийст бе последният човек, когото би искал да вбеси. Работеше в комуналния отдел и се славеше с най-злия нрав в Касъл Рок. Брайън внимателно следеше движенията му. Ако Прийст тръгнеше да излиза от пикапа смяташе да се метне на колелото и да полети по Мем Стрийт със скоростта на светлината. Нямаше намерение да прекара следващия месец в болницата само защото си бе представял, че отива с мис Ратклиф на панаир.
Но Хю Прийст стискаше бутилка бира между краката си по радиото Ханк Уилямс младши пееше „Извисен и зареден“ и той се чувстваше прекалено уютно, за да предприеме нещо толкова радикално, като да съдере кожата на някакво си момче във вторник следобед.
— Отваряй си очите! — изръмжа и надигна бутилката, като не отместваше смразяващия си поглед от Брайън. — Защото следващия път изобщо няма да си правя труда да спирам. Просто ще мина през тебе и ще те размажа на пътя, приятел.
После включи на скорост и потегли. Брайън изпита безумното и слава Богу, краткотрайно желание да извика: „Голяма работа!“ след него, а сетне изчака оранжевата камионетка да завие по Линдън Стрийт и продължи пътя си. Със съня за мис Ратклиф, уви, за днес беше свършено. Хю Прийст го бе върнал в действителността. Мис Ратклиф не се бе скарала с годеника си Лестър Прат; все още носеше малкия си годежен пръстен с диамант и продължаваше да кара синия му мустанг, докато чакаше новата си кола да дойде от фабриката.
Предишната вечер Брайън ги бе видял двамата с Прат да лепят онези плакати за дявола и заровете на телефонните кабини по Лоуър Мейн Стрийт, заедно с още цяла сюрия хора. Само дето католиците си заминаха веднага след като си свършиха работата и отведоха и мис Ратклиф със себе си Така погледнато е смешно… но ако беше по-голям, той би бранил със зъби и нокти всеки един плакат, който тя е залепила със святите си ръце.