Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Буйфърите се движеха бързо. Не приличаше на паническо бягство, но животните бяха разтревожени. Вълците, които бе видял преди малко, не можеха да бъдат сериозна опасност за стадото. С привичното усилие на волята си Хиеро излезе от транса и погледна към лявата си ръка. В юмрука си стискаше две дребни фигурки, само две от общо четиридесетте знака на Заклинателя. Разтвори дланта си и видя на нея друга длан — Ръка от дърво. Този символ означаваше „приятел“. Хвърли го при останалите фигури и погледна другия — малка дървена Риболовна Кука. Също го хвърли в купчината, после прибра знаците в кожената торбичка, където се съхраняваха. Опитът му на ясновидец-предсказател се сблъска със странна комбинация, която трябваше да обмисли. Риболовната кука имаше няколко значения. Едното от тях бе „скрита опасност“, другото — „скрито значение на нещо“. С добавянето на друг символ Куката означаваше тайна или загадка. В съчетание с разтворената длан можеше да значи „приятел се приближава със загадка“. Друго тълкуване — „пази се, привиден приятел ще ти стори зло“. Всичко това нямаше нищо общо нито с рибата, нито с риболовството.
Когато се използуват само Четиридесетте Символа смисълът на предсказването често остава неясен. Но както посочваха на всеки начинаещ ясновидец, ако процедурата е спасила или вашия живот, или нечий друг, то си заслужава да се използува. И притежаващите съответните способности — мъже или жени — успяваха да постигнат много с тези фигурки. Хиеро преценяваше възможностите си като средни и не можеха да се сравняват с умението му да използува за наблюдение очите на животните. Но символите му бяха помагали преди и се чувствуваше по-уверен, когато ги ползува.
Още не беше закопчал напълно чантата на седлото, когато Клотц внезапно изпръхтя. Хиеро рязко се обърна и в ръката му проблясна ножът, който като по чудо излетя от пояса му. Веднага зае бойна стойка. Очите му видяха малка мечка.
Тези животни, както и повечето други, се бяха изменили през изтеклите хилядолетия. Това беше черна мечка и зоологът на двадесетото столетие по нищо не би го различил от съвременните му братя, освен по изпъкналото чело. Но макар външно да не беше се изменила, в очите й се различаваше искрица разум. Мечките и преди не са били глупави, а сега бяха надминали животинското ниво на мислене. Тази мечка беше сама и наоколо не се виждаха други. Тя поклати глава и се изправи на задните си лапи, а предните отпусна надолу. „Тежи най-много петдесет килограма — помисли Хиеро, — и изглежда младоче. Но може да е възрастна особа, ако е някаква нова разновидност“. Човекът се настрои и предпазливо започна да сондира мозъка на животното. Възприе удивителни мисли:
— „Приятел — човек — приятел — храна (молба). Приятел — помага — опасност (чувство, горещина). Приятел — мечка (имаше предвид себе си) — помага — опасност“. — Възприемането беше удивително ясно и отчетливо. Хиеро често бе общувал с диви същества, но винаги с голямо напрежение, докато това животно притежаваше ментална сила като на трениран човек. Колко удивителни неща се срещат по света!
Човекът отпусна меча си, а мечокът приседна на задните си лапи. Хиеро заповяда на Клотц да пази, като забеляза, че лорсът не го смята за опасен. После се приближи до чантата и извади от нея пресован пемикан — храната на древните пътешественици по севера: мазнина, захар от клен и сушени ягоди, като всичко това бе смляно и плътно притиснато в едно цяло. Като отчупи едно парче Хиеро го протегна на звяра заедно с мисълта: „Кой си ти? Откъде идва опасността?“ Той с почти човешки жест хвана пемикана с предните си лапи и го изгълта за миг. За известно време мислите му загубиха яснотата си, но после си я възвърнаха.