Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Нощта внезапно бе озарена от ярка оранжева светлина. Нещо бе експлодирало по средата на Пътя.
— Кърта! — промълви Дамсон.
Те се втурнаха презглава към мястото, откъдето идваше светлината. Огнен стълб озаряваше и взривяваше мрака. Хора се стрелкаха във всички посоки. Пар бе изблъскан и внезапно откъснат от Дамсон. Озърна се да открие, но един войник се блъсна в него и той се свлече сред плетеницата от ръце и крака. Равнинеца се опитваше да се изправи и с всички сили викаше името й, като обръщаше ту на едната, ту на другата страна. Оранжевата светлина хвърляше отблясъци върху меча на Шанара.
Тогава изневиделица се появи Падишар и му помогна да стане, метна го през рамо и се втурна към тъмните постройки, където можеха да се скрият. Натъкваха се на мечове по пътя, но Падишар беше як и сръчен, а в тази нощ нямаше равен на себе си. Вождът на независимите си проправи път между последните войници, които връхлетяха отгоре му, после се спусна по тротоара покрай сградите надолу по Пътя. Тичаше по улицата и прескачаше боклукчийските кошчета, подритваше пейките и се стрелкаше покрай стълбовете на фенерите и отпадъците.
Кожарската работилница пред тях беше тиха и изглеждаше безлюдна. Падишар взе разстоянието до нея на един дъх и влезе, като направо изкърти вратата с едно блъсване.
Когато се озоваха вътре, той хвърли Пар на земята и трескаво се заоглежда наоколо.
От Дамсон нямаше и следа.
— Дамсон! — извика той.
Войските на Федерацията прииждаха към кожарната от всички страни.
По лицето на Падишар се спускаха червени и черни ивици кръв и прах.
— Кърте! — провикна се отчаяно той.
Едно окосмено лице се подаде откъм сенките в задната част на кожарната.
— Оттук — подкани го Кърта със спокоен глас. — Побързай, ако обичаш.
Пар се колебаеше и все още се оглеждаше за Дамсон, но Падишар го сграбчи за туниката и го дръпна.
— Нямаме време, момко!
Кърта ги посрещна със светнали очи. На лицето му бе изписано очакване.
— Скъпата Дамсон…? — понечи да попита той, но Падишар поклати отрицателно глава. Кърта само примигна и се обърна без нищо да каже. Преведе ги през редица от складови помещения и после по стълбата в килера. На една от стените, която на пръв поглед изглеждаше съвсем гладка, Кърта откри панел, който при докосване се отвори и, без въобще да се обърне, ги преведе през отверстието.
Озоваха се на площадка, от която се спускаха стъпала надолу към градската канализация. Тук Кърта беше в свои води. Спусна се надолу из влажните, усойни катакомби в полумрака, в който Падишар и Пар едва успяваха да го следват. В дъното на стълбището той подаде една почерняла от сажди факла на въстаническия вожд, който коленичи безмълвно да я запали.
— Трябваше да се върнем да я потърсим! — през зъби се обърна Пар към Падишар.
Покритото с белези от битки лице на Падишар с открои сред сенките като изваяно от камък. Погледът който отправи към Пар, бе ужасен.
— Млъквай, Равнинецо, да не си отнесеш нещо.
Драсна кремъка и запали главнята на факлата, след което тримата се спуснаха надолу по отточните канали. Кърта ходеше бързо, с равномерна стъпка в гъстия мрак, като успяваше да си проправя път по силата на навика и ги водеше все по-надолу из подземията на града, за да успеят да се измъкнат далеч от него. Виковете на преследвачите им бяха напълно заглъхнали и Пар предполагаше, че дори ако войниците на Федерацията бяха успели да открият тайния вход, много бързо щяха да се изгубят из тунелите. Изведнъж осъзна, че все още стиска в ръка Меча на Шанара и след известно колебание внимателно го върна в калъфката му.