№1999

— Служа на Човечеството, господин генерал! Благодаря за оказаната чест! — отново козирува №1999.

Обърна се и излезе от кабинета със стегната войнишка стъпка — туп-пляс, туп-пляс, туп-пляс. Кръстът за храброст, медалите и кучешките зъби върху върдите му бодро извънтяха. Куката на откъснатата му ръка изстреля в сумрака серия отблясъци в такт с чаткането на протезата по пода и изгасна в дъното на коридора.

— Следващият! — изкънтя след него гласът на часовия.

№2000 проплака, извади пръста от носа си и изпълзя в кабинета на четири крака. Той бе здрав, той бе нов, той бе току-що роден. Чака го дълъг и щастлив живот… — помисли си със завист №1999 и влезе в склада да му зачислят мешка, автомат и униформа.