Моята малка лениниана

До др. Сталин:

„Моля незабавно да възложите на Наркома на външните работи да поиска входна виза Германия на Глеб Максимилианович Кржижановски и жена му Зинаида Павловна Кржижановска.

Става дума за лечение на херния.

С комунистически поздрав Ленин.“ (24 април 1922)

А др. Йофе трябва да лекува в Европа нервната си болест, която се състои в следното.

До др. Йофе:

„Първо Вие грешите, като повтаряте (нееднократно), че ЦК — това съм аз. Подобно нещо може да се пише само в състояние на голямо нервно раздразнение и преумора.

Защо трябва да се ядосвате така, че да пишете абсолютно, невъзможната, абсолютно невъзможната фраза, уж ЦК — това съм аз. Това е от преумора. Починете си сериозно. Помислете, не е ли по-добре в чужбина. Трябва да се излекувате напълно.“ (17 март 1921)

И веднага след това — до Г. М. Кржижановски:

„Трябва да ви навирам в очите моята книга, защото друг сериозен план няма и не може да има.“ (5 април 1921)

А другарят Чичерин съвсем не е искал да се лекува, но става следното: др. Чичерин представлява нашата страна на Генуезката конференция с наскоро публикуваното указание на Ленин:

„Нашата нота по повод отлагането на Генуезката конференция трябва да бъде издържана в брутален и грубо подигравателен тон, за да се почувствува в Генуа плесницата. Истинско впечатление можем да направим само със свръхбруталност. Не бива да изпускаме случая.“ (25 февруари 1922)

До В. Молотов:

„Сега получих две писма от Чичерин. Той поставя въпроса дали не бихме могли на Генуезката конференция срещу прилична компенсация (продоволствена помощ и др.) да се съгласим на малки изменения в нашата конституция, а именно представителство на други партии в Съветите. Да сме направели това заради американците.