Братя

Крис се гордееше с брат си и едновременно с това искаше Филип да не го беше спасявал от онова скеле. Как да живее сега, когато нито можеше да забрави всичко и двамата да се прегърнат, нито да се прави, че не го познава?

А болеше още повече, щом се сетеше, че освен крака си, Филип беше загубил и семейството си заради него. Заради малкия Крис, когото любвеобилната Катрин не е искала да разстройва.

Кристъфър усети, че започва да намразва всички — майка си, Филип, г-жа Симпсън… и най-вече себе си. Мразеше къщата и проклетите спомени, които живееха в нея като призраци.

Той се изправи сред тъмнината в стаята си и се приближи към прозореца. Тогава се сети за малкото червено автомобилче в джоба си и побърза да го извади. Не знаеше защо тази играчка е имала такова значение за него, докато не я обърна. Отдолу беше изписано: „С много любов за Крис от татко“. Той дори не помнеше баща си. Знаеше, че се е самоубил в офиса си една вечер, но така и не разбра причината. Всички ставаха особено неразговорливи, щом споменеше за това.

Крис се усмихна и тихо, дори някак злокобно на фона на тишината наоколо, прошепна:

— Е, татко, хората винаги са твърдяли, че си приличаме! Вече ми е ясно защо.