Шибуми (Начин за игра на Шибуми)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шибуми (Начин за игра на Шибуми)». Краткое содержание книги:
— Нашето разузнаване успя да осигури на ЦРУ имената на двамата ционистки разбойници, които трябваше да извършат това криминално нападение, както и приблизителния час на отпътуването им от Тел Авив. Мистър Стар без съмнение е използвал и своите източници на информация и е решил да осъществи трагедията с техника, която вие наричате „осуетяване на престъплението“, организирайки екзекуцията на престъпниците, преди да извършат престъплението — един много икономичен от съдебна гледна точка начин. Сега вие ми показахте някои аудиовизуални доказателства, че акцията е преминала успешно. Ще докладвам това на моите началници. Те трябва да са тези, които да са доволни или не.
Даймънд, чиито мисли бяха другаде през по-голямата част от монолога на арабина, се надигна.
— Това е всичко, тогава. — Без повече думи той тръгна по пътеката, последван от първия помощник.
Стар качи краката си на седалката пред себе си и извади една пура.
— Искаш ли да го видиш пак? — попита през рамо арабина.
— Ще бъде удоволствие. Стар натисна бутона на пулта.
— Хей, приятел? Хайде да го видим пак. — Той вдигна очилата в косата си, докато светлината намаляваше. — Ето, започваме. Повтаряме. Отначало.
Докато вървеше бързо по коридора на центъра, яростта на Даймънд проличаваше само в острото потропване на подметките му по плочите. Беше тренирай да не издава чувствата си, но лекото напрежение около устата му и леко разфокусираният му поглед бяха достатъчни за първия помощник да разбере, че е ядосан.
Влязоха в асансьора и първият помощник постави една магнитна карта в процепа. Кабината достигна бързо до сутеренния апартамент, наречен кодово „16 етаж“. Първото нещо, което Даймънд направи, когато пое дейността на ЦРУ по нареждане на компанията-майка, беше да си осигури работно пространство в недрата на Центъра. Нито един служител на ЦРУ нямаше достъп до етаж 16: апартаментът беше защитен с оловни екрани и с алармена инсталация против подслушване. Като допълнителна защита срещу любопитството на правителството, офисът на Даймънд се обслужваше от директна компютърна връзка с компанията-майка по кабели, които бяха екранирани така, че да не допускат подслушване.
За постоянен достъп до проучвателните и комуникационни възможности на компанията-майка Даймънд имаше нужда само от двама подчинени: от своя първи помощник, който беше отличен специалист по компютрите, и от секретарката си мис Суивън.
Те влязоха в едно просторно помещение. Стените и килимите бяха в матовобяло. В центъра имаше пет тапицирани в светло стола около маса с гравирана стъклена повърхност. Тя служеше и като екран, на който можеха да се проектират компютърни образи. От петте стола само един можеше да се върти, този на Даймънд. Останалите създаваха минимално удобство. Мястото беше за бързи и живи дискусии, а не за светски разговори.
На отсрещната стена имаше вграден пулт, който свързваше техния компютър с управляващата система на компанията-майка: Дебелака. На пулта имаше също телевизор, телефото и телетайпни връзки към Дебелака за отпечатване на речеви и визуални данни. Мястото на първия помощник беше винаги пред пулта — на този инструмент той свиреше с уникална артистичност и с голямо удоволствие.
Повдигнато леко върху подиум, бюрото на Даймънд изглеждаше удивително скромно, с бяла пластмасова повърхност, само петдесет на шестдесет и пет сантиметра. То нямаше чекмеджета или рафтове, никакво място, където да забуташ или пропуснеш някой материал, нито пък даваше възможност да бутнеш настрани някой документ с извинението, че ще прегледаш нещо друго по-напред. Една система, основана от правила със сложни и точни критерии, довеждаше проблемите до неговото бюро само когато имаше достатъчно задълбочено проучване, за да се вземе решение. Последното ставаше много бързо и нещата се придвижваха. Даймънд се отвращаваше от физическия и емоционалния безпорядък.
Той отиде до стола пред бюрото (създаден от специалист-ортопед да намалява умората, без да създава приспиващо удобство) и седна с гръб към огромния прозорец, от който можеше да се види една малка част от парка и паметника на Вашингтон. Той поседя за момент с притиснати като за молитва длани, докосвайки леко устните си с върха на пръстите. Първият помощник автоматично зае мястото си зад информационния пулт и зачака инструкции.