Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
Говорел за отмъщение заради безправието и очите му пламтели, развивал пред изплашения келнер теории за анархизма, очевидно бил добре информиран за подробностите от последния атентат и с охота разказвал за бомбите и експлозиите. Известно време келнерът го слушал, но накрая си рекъл, че клиентът му е типична съмнителна личност и май точно такива ще да са анархистите. Отишъл в кухнята, казал на касиерката, че трябва да отскочи донякъде, свалил фрака и изтичал до полицейския участък, където се изповядал на старшия.
— Не трябваше да го изпускате — упрекнал го полицаят.
— Какво можех да направя. Клиентът заплати и си отиде. Нима можех да го хвана за пеша.
— Трябваше да ни повикате!
— Как?
— Добре, идете си. Но ако тоя човек се появи още веднъж, позабавлявайте го и изпратете пиколото при нас.
Келнерът Леро не чакал дълго. След няколко дни здравенякът пак седнал на масичката. Пиколото изтичал в полицейското управление и не след дълго пред ресторант „Вери“ се появил полицейският комисар Дреш с четирима помощници.
Равашол тъкмо закусвал. След като разбрал, че е попаднал в клопка, бръкнал в джоба за пистолета си, но опитните полицаи го изпреварили.
Арестуваният терорист се отбранявал, по пътя се опитал да избяга, бил се с полицаите, издигал лозунги, после в помещенията на парижката „Сюрте“ удрял наляво и надясно като бесен. Нищо не помогнало.
Данните в картона, съставени по метода на Бертийон, уличили арестувания. Внушаващият страх Равашол бил наистина Леон Леже.
Казвал се по баща Клодиен Франсоа Кьонигщайн, а Равашол било неговото „ном дьо гер“1. Приел бащиното име на майка си, като съзнателен патриот не искал да се подвизава с немско име. Роден е на 14 октомври 1849 г. в Сен Шамон. Баща му, по произход холандец, бил работник в металургичен завод в Изийо. Равашол растял в работническа среда в покрайнините на града, изкарвал си прехраната като надничар в различни фабрики, изучил бояджийския занаят, но не бил доволен нито от заплатата, нито от условията на работа, открай време все бил в опозиция, но, както изглежда, главно защото не му се работело.
Напуснал работа и тръгнал да търси късмета си, но го търсел там, където не би могъл да го намери. Искал възможно най-бързо да забогатее: отначало се свързал с контрабандисти, по-късно намерил малка ръчна преса и започнал сам да сече сребърници. Не сполучил, неговите франкове били некачествени и фалшификаторската работилница фалирала. Останал без средства и бил принуден да търси нов начин за препитание. Решил да тръгне по пътя на престъплението. Още в родния му град му се носела славата на брутален човек, говорело се, че биел собствената си майка и неведнъж бил заявявал, че ще я убие.
Недалеч от Сен Шамон в полупразна еднофамилна къща живеел старият маркиз Риволие с единствената си слугиня. През нощта Равашол се отправил с кама и чувал, пропълзял през градинската ограда, и изненадал деветдесет и три годишния старец, убил го и ограбил жилището му. Гнусно престъпление. Клетият Риволие едва намирал пари да преживява. Касата му била празна.
Равашол се прибрал у дома и зачакал. Явно не открили следите му. Полицията нищо не подозирала. Така живял цели пет години и едва тогава решил да предприеме нов обир. Някой му бил казал, че последното желание на баронеса Роше-Тайе, неотдавна погребана в семейната гробница, било да сложат в ковчега й любимите й бижута.
Мисълта за семейното съкровище на баронесата омагьосала Равашол. През нощта се отправил към гробището. Навярно бил страшно силен, щом като успял да отмести тежката мраморна плоча и да разбие ковчега. За свой ужас обаче констатирал, че близките на покойната били сложили в гроба само дървена молитвена броеница и петфранков медальон с емайлирана мадона. И този път Равашол загубил играта по всички линии. Не успял дори да измъкне пръстена на мъртвата.
Напуснал гробището сърдит на всички и на всичко. Към каквото посегнел напоследък, все не сполучвал. Затова решил да предприеме следващото убийство с цел грабеж. Вярвал, че има изключителен нюх.
На един склон на планината Форез в самотна къщичка край гората живеел отшелникът Брюнел, който предсказвал бъдещето на суеверните жени. Хората вярвали, че той поддържа преки и полезни връзки с провидението, посещавали го и го молели да се застъпи за тях пред небесното началство, като му се отплащали с кокошки, стари дрехи и тук-там с милостиня. За удоволствие на клиентите старият Брюнел ги приемал години наред, пестял сребърниците и ги криел в гърне под леглото. Равашол научил за спестяванията му, убил отшелника и задигнал тридесет и пет хиляди скъпернически франка.
1
Бойно (нелегално) име — Бел. прев.