Сянката на греха

Въпреки облачното и студено време, хората продължаваха да се тълпят около сергиите. Онези, които бяха по-запознати със събитията, не изпускаха от очи широката дъбова врата на кръчмата „Златното руно“, където трябваше да отседне кралският писар. Вероятно щяха да го съпровождат тръбач, вестоносец с кралския флаг и многобройна свита. Момчетата-съгледвачи, на които беше платено, наблюдаваха пътищата, които водеха към града, и дебнеха за пристигането на сър Хю Корбет.

Междувременно пазарът вървеше — хората купуваха, продаваха, разменяха стоки, както всеки делничен ден. Мелфорд беше процъфтяващ град и все по-нарастващите печалби от вълната се чувстваха във всеки дом. Златото и среброто бяха в изобилие. Все повече стоки, докарани от големи градове като Лондон и Бристол, и даже внесени от чужбина, пълнеха пазарите на Мелфорд. Велен и пергамент, скъпи дълговлакнести кожи и коприна, щавена червена испанска кожа от Кордова, одеяла и завивки от тъкачниците във Фландрия и Ено8; и още — статуетки, свещници и скъпи украшения, дело на лондонските златари, а нерядко дори и на големите майстори от Северна Италия.

Помощник-шерифът, Уолтър Блайдскот, обичаше оживените пазарни дни. Този ден той се постара да покаже на всички, че е заловил скитниците, пияниците и престъпниците и ги е оковал на дървената платформа в центъра на пазара. Случи се така, че същият този ден бе наказан публично джебчията Падликот. Предната сутрин самият помощник-шериф беше пипнал престъпника да тършува в коша на някакъв селянин. Дебел и цял плувнал в пот, Блайдскот си придаваше важен вид. Беше цяло чудо, че изобщо е успял да залови някого, след всичкото вино, което беше изпил. Затова пък влачиха триумфално Падликот през целия площад, като да беше извършил някакво извънредно голямо престъпление, а не дребна кражба. Качиха го върху платформата, окован за ръцете и за врата, при което градският рог засвири тържествено, за да привлече вниманието на всички. Блайдскот гръмко обяви на всеослушание, че заловените ще останат там през следващите двайсет и четири часа. Само да поискал, щял да нареди да вържат на врата на нещастника торба с фъшкии. Сред зяпачите се чуха одобрителни възгласи. Падликот затръска глава и захленчи за милост.