Нагоре към Рая

Тя бързо прекоси антрето и за миг изчезна зад ъгъла вляво, към задната част на къщата. Имаше нещо преднамерено и целенасочено в това й действие. Приличаше на жена, тръгнала да провери слух или да затвърди някакво свое подозрение. Когато се върна няколко минути по-късно, по лицето й проблясваше искрица задоволство.

Застана насред антрето, сякаш се чудеше какво да предприеме по-нататък. После внезапно се обърна и влезе в кабинета на мъжа си. Върху бюрото му откри тефтера с адресите и след като порови известно време, вдигна слушалката и набра някакъв номер.

— Ало — каза. — Обаждам се от Източна шейсет и втора улица, Ийст Сайд, номер девет… да, точно така. Ще можете ли да изпратите човек колкото може по-скоро? Да, като че ли е заседнал между втория и третия етаж. Поне там свети лампичката… Веднага? О, колко сте любезни. Виждате ли, краката ми вече не ги бива много да изкачват стълби. Сърдечно ви благодаря. Дочуване.

Тя остави слушалката и остана да седи до бюрото на мъжа си и търпеливо да чака човека, който скоро щеше да дойде да поправи асансьора.