Още един прекрасен мит

Щом го рече, пак се обърна към медното котле. Разпери ръце и петте свещи във върховете на пентаграмата оживяха, а очертанията й започнаха да блестят с призрачна синя светлина. Няколко минути царува тишина, сетне той взе тихо да си напява под нос. От съдинката се изви стълбче дим, но вместо да се вдигне към тавана, се заизлива на пода и начена да оформя малко облаче, което кипна и запулсира. Сега магьосникът заприпява по-високо; образуванието набъбна, потъмня. Котлето почти се скри от погледа, ала там… в дълбините на облака… се появиха някакви контури…

— Исстван ти изпраща поздрави, Гаркин!

При тези думи сърцето ми едва не слезе в петите. Бяха се разнесли от вътрешността на колибата, но не и откъм границите на пентаграмата! Светкавично се извърнах към техния източник. Току пред вратата бе застанала нечия фигура, заслепяваща очите с блестящия си златен плащ. За един побъркващ миг си помислих, че това е демонът, който се е отзовал на призива на моя инструктор. После видях арбалета. Вярно, бе човек, обаче оръжието — заредено и със запънат спусък — не спомагаше за душевното ми спокойствие.

Гаркин дори не си направи труда да погледне.

— Не сега, глупако! — озъби се той.

— Това беше доста дълго преследване, господине — продължи мъжът, сякаш не бе го чул. — Добре се беше скрил, но наистина ли се надяваше да избягаш…

— Как смееш!?! — Гаркин обърна гръб на работата си, а гневът му бе ужасяващ.

Човекът съзря чертите на магьосника и ето че неговото собствено лице се разкриви в гротескна маска на страх. Той рефлекторно пусна стрелата от арбалета, ала бе прекалено късно. Не видях какво стори Гаркин — нещата се развиваха твърде бързо, — но гостът внезапно изчезна сред море от пламък, изпищя в агония и падна долу. Пламъкът се стопи също тъй неочаквано, както се бе появил, оставяйки единствено димящия труп вместо свидетелство, че изобщо го е имало.