Стой далече от мазето
- Автор: Стайн Роберт Лоуренс
- Серия: goosebumps #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Щерева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стой далече от мазето». Краткое содержание книги:
Бащата на Маргарет и Кейси прави някакви странни опити с растения в мазето на къщата им. Той се готви да впечатли света с откритията си. Но защо ли не позволява на никого да припари долу?
Маргарет и Кейси се безпокоят за баща си. Особенно когато виждат някои от растенията, които той отглежда мазето.
После забелязват, че баща им има листа вместо коса по главата си и се храни с…
Дали доктор Брюър се е превърнал в растение или някакво растение се прави на бащата на Маргарет и Кейси?
Само те двамата могат да спасят баща си от чудовищния експеримент.
— Ти, гадина такава! — извика Даян. — Малка гадина!
Боричкането приключи внезапно от глухо изпъшкване, което дойде от другия край на помещението. И трите деца вдигнаха глава и се загледаха по посока на звука.
Голямото мазе беше утихнало и се чуваше само тяхното дишане.
— Какво беше това? — прошепна Даян. Заслушаха се.
Още едно слабо изпъшкване, тъжно и приглушено като звук на саксофон.
Ластарите на едно растение, което приличаше на дърво, внезапно клюмнаха, сякаш змии се спуснаха към земята.
Още едно глухо, тъжно стенание.
— От… растенията е! — каза Кейси вече с уплашено изражение. Той избута сестра си от себе си и се изправи на крака, като се опита да среши с пръсти разчорлената си руса коса.
— Растенията не плачат и не стенат — каза Даян с поглед към огромното корито с растения, които изпълваха помещението.
— Но тези го правят — каза Маргарет. Ластарите се раздвижиха като човешки ръце и заеха друго положение. Тримата отново чуха дишането — глухо и равномерно. После — въздишка сякаш изпуснат въздух.
— Да се махаме оттук — каза Кейси, приближавайки се към стълбите.
— Тук определено е страшничко — каза Даян и го последва, но погледът й се задържа върху движещите се и стенещи растения.
— Сигурна съм, че татко може да ни обясни — каза Маргарет. Думите й трябваше да вдъхнат спокойствие, но гласът й трепереше. Тя пристъпи назад към стълбите, следвайки Даян и Кейси.
— Баща ви е странен! — каза Даян, когато стигна до прага.
— Не, не е! — бързо възрази Кейси. — Той върши важна работа тук.
Високо растение подобно на дърво въздъхна и се наклони към тях като повдигна ластари сякаш да ги повика, да ги покани да се върнат обратно.
— Дайте по-бързо да се махаме оттук! — възкликна Маргарет.
И тримата бяха останали без дъх, когато стигнаха най-горното стъпало. Кейси затвори вратата добре и се увери, че бравата е щракнала.
— Странно! — повтори Даян, като си играеше нервно с кичур от дългата си червена коса. — Наистина странно! — това явно беше нейната фраза на деня. Маргарет трябваше да признае, че в случая беше съвсем подходяща.
— Ами, татко ни предупреди да не ходим долу! — каза Маргарет, като се опитваше да си поеме дъх. — Вероятно е знаел, че ще ни се види страшно и че няма да го разберем.
— Махам се оттук — каза Даян сякаш на шега. Тя излезе през мрежестата врата и се обърна към тях. — Искаш ли да оставим математиката за по-късно?
— Аха. Разбира се — каза Маргарет, продължавайки да мисли за стенещите движещи се растения. Някои като че ли се протягаха към тях, като че ли ги викаха. Но, разбира се, това беше невъзможно.
— До скоро — каза Даян и се затича по входната алея.
Точно когато изчезна, тъмносиньото комби на баща им зави иззад ъгъла и пое по алеята.
— Върна се от летището — каза Маргарет. Тя се извърна от вратата към Кейси, който беше на няколко метра зад нея в антрето. — Затворена ли е вратата на мазето?
— Аха — отвърна Кейси и погледна, за да се увери. — Няма начин татко да разбере, че ние…
Той се спря, зяпна, но не издаде никакъв звук.
Лицето му пребледня.
— Тениската ми! — възкликна Кейси, плясвайки се по голите гърди. — Забравих я в мазето!
5
— Трябва да си я взема — каза Кейси. — Иначе татко ще разбере…
— Вече е късно — прекъсна го Маргарет, загледана към алеята. — Той вече идва по алеята.
— Трябва ми само секунда — настоя Кейси с ръка на бравата на вратата за мазето. — Ще изтичам долу и веднага се връщам!
— Не! — Маргарет напрегнато стоеше по средата на тясното антре между входната врата и вратата на мазето, очите й гледаха към входа. — Той паркира. Излиза от колата.
— Но той ще разбере! Ще разбере! — извика Кейси високо, почти разплакано.
— Е, и?
— Не помниш ли колко ни се ядоса миналия път? — попита Кейси.
— Разбира се, че си спомням — отвърна Маргарет. — Но няма да ни убие само защото сме надникнали при растенията му. Той…
Маргарет спря. Приближи се до мрежестата врата.
— Ей, почакай.
— Какво става? — попита Кейси.
— Бързо! — Маргарет се обърна към него и размаха ръце. — Върви! Слизай долу, бързо! Господин Хенри от съседната къща. Спря татко. Говорят нещо на алеята.
Със силен вик Кейси отвори вратата на мазето и изчезна. Маргарет чу как бързо слиза по стълбите. После чу стъпките му да заглъхват в посока на работното помещение на баща им.
Бързо, Кейси, мислеше си тя, застанала на пост при предната врата и гледайки как баща й заслонява с ръка очите си от слънцето, докато говори с господин Хенри.