Лайла (Изследване на нравствеността)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лайла (Изследване на нравствеността)». Краткое содержание книги:
„Лайла“ е вълнуващ разказ за тази катастрофално комична среща, за дълбоката криза, която героинята отприщва у Федър, предизвиквайки го с най-същностните човешки въпроси: що е добро? Какво е мястото на ценностите в нашия живот? Защо сме толкова еднакви и различни?…
Беше по-силно в средата на лицето, но не идваше от него, сякаш се намираше в центъра на екран, иззад който струеше светлина.
Божичко, наистина беше тя — след толкова години.
— С яхта ли си? — попита Лайла.
Той отговори утвърдително.
— Заедно с Ричард Райгъл ли пътувате?
— Познаваш ли го? — полюбопитствува Федър.
— Познавам много хора.
Барманът донесе поръчаните бири и той ги плати.
— С Ричард ли плаваш?
— Не. Яхтата ми е срещу неговата. Натрупахме се много и сме все в една и съща посока.
„Къде беше през цялото това време? — искаше му се да попита, но тя нямаше да разбере думите му. — Защо тогава се изгуби в тълпата? И на мене ли се присмиваше оня път?“ Нещо за яхтите. Трябваше да каже нещо за яхтите.
— Дойдохме заедно по каналите от Осуего — измърмори Федър.
— Тогава защо не те видях там? — попита Лайла.
„Не, виждала си ме там преди“, помисли Федър, но озарението вече беше изчезнало И гласът й не беше такъв, какъвто си го бе представял, сега Лайла беше просто една непозната като всички останали наоколо.
— В Рим и Амстердам видях Ричард — продължи Лайла, — но теб те нямаше.
— Не отидох в града с него. Останах на яхтата.
— Съвсем сам ли си?
— Да.
Тя го погледна въпросително и предложи:
— Покани ме на твоята маса. — После добави достатъчно високо, за да я чуят останалите: — Не мога да понасям тия боклуци в кръчмата!
Но двамата, за които бяха предназначени думите й, се погледнаха с разбиране и изобщо не й обърнаха внимание.
Райгъл беше изчезнал от масата, когато отидоха там, а Капела сърдечно поздрави Лайла и тя му хвърли ослепителна усмивка.
— Как си, Бил?
— Добре — отвърна Капела.
— А къде е Ричард? — заинтересува се Лайла.
— Отиде да играе комар — осведоми я Капела.
Тя обърна поглед към Федър и обясни:
— Ричард ми е стар приятел.
Последва пауза, той не отговори нищо.
После Лайла го попита докъде смята да стигне.
Федър обясни, че още не знае.
Лайла заяви, че през зимата ще иде на юг.
Запита го откъде е, Федър отговори, че е от Средния запад. Тя не прояви повече интерес.
Разказа й, че е виждал подобно лице още в Средния запад, но излезе, че Лайла никога не е ходила там.
— Много хора изглеждат като мен — вметна тя.
След малко Капела се запъти към бара. Федър остана сам с нея и сякаш се изправи пред някаква празнота. Трябваше да каже нещо, но не се сещаше какво. Виждаше, че и тя почва да се отегчава. Не беше нейният „тип“, вече беше разбрала, добре че беше бирата. Размиваше разликите. Още малко бира, и всичко щеше да се сведе до чистата биология, каквото всъщност си беше.
После Лайла го покани на танц. Той каза, че не танцува, и двамата останаха на масата. Високият канадец и приятелката му обаче излязоха на дансинга и пак затанцуваха. Биваше ги. Движеха се в ритъм, ала когато Федър погледна Лайла, забеляза, че изражението й е същото както при влизането й в кръчмата.
Пак бе разгневена.
— Мръсник! — избухна тя. — Дойде с мен. Покани ме да пътувам с него. А сега се мотае с тая. Божичко, направо ме уби!
После музиката пак гръмна, светлините се залюляха като в дискотека, Лайла изгледа Федър някак особено. Един поглед, нищо повече, а и прожекторът се въртеше, но точно в този миг той успя да забележи колко красиви са бледосините й очи. Някак не съответствуваха на начина й на говорене, пък и на вида й. Странно. Бяха се изплъзнали от паметта му. Приличаха на детски.
Кутиите от бира бяха изпразнени, той й предложи още, но тя каза:
— Хайде да потанцуваме.
— Не умея — възрази Федър.
— Няма значение — упорствуваше тя. — Просто прави каквото ти иде отвътре. Аз ще ти показвам.
Послуша я, Лайла наистина му помагаше и той се изненада. Ритъмът ги понесе. Двамата се въртяха под проблясващите светлини и все повече се увличаха.
— По-добър си, отколкото мислиш — каза му тя и беше права. „ОТПУСНИ СЕ ТАЗИ НОЩ…“
„ОТПУСНИ СЕ ТАЗИ НОЩ…“
Федър съзнаваше, че хората ги гледат, но виждаше единствено Лайла и вихрените светлини.
Те се въртяха ли, въртяха — червени, сини, розови, оранжеви и златисти. Осветяваха цялото помещение, прорязваха тавана, понякога проблясваха върху лицето й, в следващия миг озаряваха очите му — червени, розови и златисти.