Нюгънт Милър и момичетата

Цивилизован… Милър трепна и си спомни лицето на Сузи и останалите, техните очи на пантери, с които го гледаха. Жалко, че не бе успял да постигне някакъв компромис с госпожица Денис. Но при тези обстоятелства нямаше какво да се прави…

Освен да изостави всичките принципи, с които бе изживял живота си досега.

Би ли могъл? Той погледна ножа в ръката си и потрепера под силата, с която го разтърсваха демоните в душата му. Дланта му стисна дръжката.

След миг последният цивилизован човек на този свят бе мъртъв. С него изчезна и последния пацифист и съзнателен противник на войната, последният колекционер на произведения на изкуствата, последният библиофил.

На мястото на тези приятни същества се появи Милър, стиснал малкия нож в ръката си, оглеждащ гората за нещо.

Откри го. Един дълъг цял метър кол, опушен от мълния и достатъчно тежък.

Той бързо одялка излишните клонки. Скоро госпожица Денис ще изпита върху гърба си ужасната мъст на наистина косматия, миризлив, мръсен, въоръжен с кривак мъжкар. Надяваше се тя да има време да осъзнае, че сама е предизвикала раждането на този звяр. За нея това ще бъде истинска изненада.

А след нея идеше ред за изненадата на момичетата. Особено на Сузи.