Докоснати от огън

Стояха в малкото магазинче срещу жилищната сграда. Беше пет и половина, слънцето се бе спуснало надолу, сенките на редките дървета бяха с цвят на зряло лятно грозде.

— Какво стърчеше от задния джоб на мъжа й?

— Докерска кука. Стомана. Остра, тежка на вид. Като онези, които навремето са си слагали едноръките.

Господин Фокс не каза нищо.

— Каква е температурата? — попита той минута по-късно, сякаш бе прекалено уморен, за да погледне самичък.

— Термометърът на магазина показва деветдесет и два градуса. Точно деветдесет и два.

Фокс седна на един сандък, едва държеше бутилката оранжада.

— Трябва да се охладя — рече той. — Да, страшно ми се пие оранжада… Останаха да седят и да гледат към един от прозорците на сградата срещу тях, и чакаха, чакаха…