Последната империя

— И каква полза от това?

Келсайър се ухили още по-широко.

— Нови времена идват. Ако поживееш още малко, може би ще станеш свидетел на велики събития в Последната империя. Благодаря на всички за гостоприемството.

И с тези думи отвори вратата и потъна в мъглата отвън.

Менис не можа да заспи до зори. С годините сънят все по-често му убягваше. Особено когато се случеше нещо — като това, че странникът така и не се прибра в колибата.

Надяваше се, че Келсайър се е овладял и е решил да си продължи по пътя. Но това беше малко вероятно — още помнеше пламъчетата в очите му. Колко жалко, че човек като него, оцелял в Ямите, щеше да намери смъртта си тук, на една случайна плантация, в напразен опит да спаси момиче, което вече беше обречено.

Как щеше да реагира лорд Трестинг? Казваха, че бил особено суров към всеки, дръзнал да наруши среднощните му забавления. Ако Келсайър му прекъснеше удоволствието, нищо чудно господарят да накаже всички скаа в плантацията.

Постепенно и другите в колибата взеха да се разбуждат. Менис остана да лежи на пръстения под — боляха го костите, гърбът се оплакваше, мускулите му така и не бяха намерили желаната почивка. Чудеше се дали си заслужава да се надига. С всеки изминал ден бе все по-близо до идеята да се откаже веднъж завинаги. С всеки изминал ден ставаше все по-трудно. Някой ден просто щеше да остане да лежи в колибата, докато не дойде надзирателят, за да убие всички, които са твърде стари или болни, за да работят.

Но не днес. Виждаше страха в очите на останалите скаа — те знаеха, че среднощните похождения на Келсайър могат да им донесат неприятности. Имаха нужда от Менис, повечето поглеждаха към него. Трябваше да се надигне.

Така че го направи. Веднага щом се размърда, болката намаля осезаемо и той излезе и тръгна към полето, подпираше се на един младеж.

Едва сега долови миризмата във въздуха.

— Какво е това? — попита. — Помирисваш ли дим?

Шъм, момчето, което му помагаше, спря. Остатъците от нощната мъгла се разсейваха бързо и червеникавото слънце се издигаше над хоризонта зад обичайната мараня от черни облаци.

— Напоследък често мирише на дим — отвърна Шъм. — Саждивите кратери са се активизирали тази година.

— Не. — Менис поклати глава с нарастваща тревога. — Това е нещо друго. — Погледна на север, където скаа се бяха събрали на групичка, пусна ръката на Шъм и тръгна нататък, краката му вдигаха облачета пепел и прах.

В центъра на групата откри Джес. До нея стоеше дъщеря й, тази, която всички смятаха за отвлечена от лорд Трестинг. Очите на девойката бяха зачервени от недоспиване, но изглеждаше невредима.

— Върна се малко след като я взеха — обясняваше жената. — Почука на вратата разплакана, изплашена от мъглата. Флен беше сигурен, че е въплътил се в образа й мъглив дух, но аз я пуснах да влезе! Не ме интересува какви ги плещи Флен, аз няма да я изоставя. Изведох я на слънчева светлина и тя не изчезна. Това доказва, че не е мъглив дух!