Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Моля да ми обясните защо сте тук — каза Морган.
В този миг Ричър си помисли, че ще последва траурна вест. Сюзан Търнър е мъртва. Може би загинала в Афганистан или при автомобилна катастрофа.
— Къде е майор Търнър? — попита той.
— Няма я тук.
— А къде е?
— Ще стигнем и до това. Но най-напред трябва да разбера на какво се дължи интересът ви.
— По отношение на какво?
— По отношение на майор Търнър.
— Не се интересувам от _майор_ Търнър.
— Но на портала сте споменали нейното име.
— Става дума за лични неща.
— По-точно?
— Говорих с нея по телефона — поясни Ричър. — Стори ми се интересна. Реших да се отбия и да я поканя на вечеря. Уставът не й забранява да приеме.
— Или да откаже, както вероятно се е случило.
— Точно така.
— И за какво си говорихте по телефона? — пожела да узнае Морган.
— За разни неща.
— По-конкретно?
— Разговорът беше личен, господин полковник. Освен това не знам кой сте.
— Аз съм командирът на Сто и десета специална част.
— Не е ли майор Търнър?
— Вече не.
— Мислех, че тази длъжност е подходяща за майор, а не за полковник.
— Назначението ми е временно. Аз съм експерт по кризисни ситуации. Изпращат ме да оправям бъркотии.
— Искате да кажете, че тук цари бъркотия?
Морган пренебрегна въпроса и на свой ред попита:
— Имате ли уговорена среща с майор Търнър?
— Не съвсем — отвърна Ричър.
— Тя ли ви помоли да дойдете тук?
— Не съвсем.
— Да или не?
— Нито едното, нито другото. Според мен беше по желание и на двете страни, но само ако съм някъде наблизо. Нещо такова.
— И вие бързо се озовахте наблизо. Защо?
— А защо не? Все пак трябва да съм някъде, нали?
— Искате да кажете, че сте изминали цялото разстояние от Южна Дакота до тук, воден от неясни намерения?
— Харесах гласа й — призна Ричър. — Това проблем ли е за вас?
— Вие сте безработен, нали?
— Понастоящем, да.
— Откога?
— Откакто напуснах армията.
— Срам и позор.
— Къде е майор Търнър? — попита Ричър.
— Няма да говорим за майор Търнър — поклати глава Морган.
— А за кого?
— За вас.
— За мен ли?
— И не във връзка с майор Търнър. Тя обаче е извадила досието ви, вероятно от любопитство. Изваждането му би трябвало да задейства алармата, прикачена към него. За съжаление, това е станало едва когато го е върнала обратно. Но по-добре късно, отколкото никога. Вие все пак се появихте.
— За какво говорите?
— Познавате ли човек на име Хуан Родригес?
— Не. Кой е той?
— На даден етап проявяваше интерес към нашата част, но сега е мъртъв. Познавате ли жена на име Кандис Дейтън?
— Не. И тя ли е мъртва?
— За щастие, госпожица Дейтън все още е жива. Или по-скоро, за нещастие… Сигурен ли сте, че не помните това име?
— За какво е всичко това? — намръщи се Ричър.
— Вие сте загазили, майоре.
— В смисъл?
— Командващият сухопътните войски разполага с медицински доказателства, потвърждаващи, че смъртта на Родригес се дължи на побой, който му е бил нанесен преди шестнайсет години. Предвид факта, че за подобни случаи няма давност, той се счита за жертва на убийство.
— Искате да кажете, че някой от хората ми го е пребил. Преди шестнайсет години?
— Не искам да кажа това.
— Което е хубаво. А защо е нещастна госпожица Дейтън?
— Не съм запознат с нейния случай. Друг ще ви занимае с него.
— Тогава му кажете да побърза, защото едва ли ще остана дълго. Нищо не ме задържа тук, след като майор Търнър я няма.
— О, ще останете известно време — поклати глава Морган. — Предстои ни един дълъг и интересен разговор.
— На каква тема?
— Доказателствата сочат, че преди шестнайсет години вие сте пребили Родригес. Дълъг разговор на тази тема.
— Глупости.
— Ще ви осигурим адвокат. Той ще каже дали са глупости или не.
— Като казах глупости, имах предвид дългия разговор между нас. И адвоката, който така любезно ми се предлага. Аз съм цивилен гражданин, а ти си просто един задник, облечен в пижама.
— Това означава ли, че отказваш доброволно сътрудничество? — изсъска Морган.
— Правилно си разбрал.
— В такъв случай се надявам да си запознат с Десета част от Кодекса на Съединените щати…
— С отделни глави от нея.
— Може би сред тях е и онази, в която е изрично подчертано, че когато човек с твоя чин напусне армията, той не може да се превърне в цивилен. Нито веднага, нито изцяло. Той преминава към резерва. Няма конкретни задължения, но си остава обект на обратно призоваване в редиците на армията.
— Но за колко време? — попита Ричър.
— Имал си достъп до секретни материали и операции.