Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Долу на земята разчистването беше по-трескаво и от приготовленията. След изстрелването на ракетите мъже и жени спринтираха по нажежения пясък към колите, за да заминат преди пристигането на врага. Наблюдателните постове вече бяха засекли летящи машини, носещи се с пълна скорост към тях.
Представителката на правителството обаче не бързаше, а се движеше бавно, като отбелязваше пораженията по растителността, почвите и мъничките животинки — всички бяха локализирани и описани, нямаше засегнати застрашени видове. Вече беше повикана службата за възстановяване. Естествено, замърсяването на атмосферата бе по-лесно да се изчисли. И по-трудно да се премахне.
Тя знаеше, че тези хора имат предостатъчно пари за харчене. А и в днешни дни изсмукването на натрупаните излишни богатства беше толкова важно, колкото и всеки друг процес на рециклиране. Иибордът й разпечата сметка, която тя подаде на последния член на екипа, който натискаше газта и искаше час по-скоро да се разкара оттук.
— Ох, леле! — изстена той, докато гледаше крайната сума. — Клубът ни едва ще излезе на нула от това изстрелване!
— В такъв случай си подберете някое по-евтино хоби — отвърна тя и отстъпи, когато шофьорът настъпи газта на камиона и се отдалечи с рев в прашен облак, като по пътя към магистралата случайно смаза още един тумбест кактус. Бдителният й ииборд забеляза това и направи промяна в сметката.
Тя седна на капака на джипа си и зачака другия „клуб“, чиито членове бяха не по-малко сърцати от ракетчиците. И не по-малко умели и отдадени, макар двете групи да не можеха да се понасят. Сензорите показваха, че приближават бързо от запад. Радикални екозащитници. Представителката на властите знаеше какво да очаква от тях. Щяха да се ядосат, че противниците им са изчезнали и че два акра пустиня са си отишли, след което щяха да се нахвърлят върху нея с обвинения в „безпристрастност“ в ситуация, в която — съвсем естествено — човек можеше единствено да избира между едната и другата страна.
„Какво пък — помисли си тя. — В днешно време, за да работиш за правителството, трябва да имаш дебела кожа. Никой не те бръсне за слива.“
Горе в небето инверсионните следи започваха да се разкъсват от стратосферните ветрове. Гледката винаги караше сърцето й да се свие. И докато интелектуално симпатиите й клоняха към екоактивистите, а не към разглезените ракетни жокеи…
… част от нея все още потръпваше от възбуда всеки път, когато ставаше свидетел на изстрелване. Така вълнуващо… почти като оргия.
— Давайте! — прошепна тя с мъничко тайна завист към далечните искрици, които вече достигаха върха на краткото си извисяване, преди да започнат дългото стремглаво спускане към Мексиканския залив.
Уау, не е ли странно, че…
… вещателите все така гръмогласно обявяват края на света? Нима от Рагнарок до Армагедон е имало време без Йеремиевци, Йоновци и Йоановци, проповядващи неизбежния последен ден? Дългият им списък те кара да кажеш: Уау…
… не е ли странно, че всяка година от първия век на нашата ера вярващите са очаквали Второто пришествие? Или че двайсет хиляди староверци в Русия се самозапалили, за да се спасят от Антихриста? Или че най-популярната книга от 90-те години на 18 век оригинално свързва всеки стих от „Откровение“ с Наполеон и други исторически фигури — постижение в търсенето на съвпадения, което все още няма равно на себе си? Или пък това, че и двете страни на Гражданската война в САЩ са гледали на противника си като на Звяра? По-късно мистиците приписали тази роля на Съветския съюз, а после най-безгрижно лепнали същото прозвище на войнстващия ислям, на издигащата се империя Хан… а сега на изкуствената реалност и така нареченото Десето съсловие.
Може ли някой да се съмнява в гъвкавостта на човешкото въображение?
И не всичко опира само до религия. Комети и подреждане на планети карали хората да търсят убежище в пещери и по хълмове през 1186, 1524, 1736, 1794, 1919, 1960, 1982, 2011, 2012, 2014, 2020 и т.н. Междувременно разни обсебени драскачи търсят откровения в библейски кодове и пермутации на 666, 1260 или 1000. А хипохондрици продължават да се виждат в неясното Роршахово3 огледало на Нострадамус.
Уау, не е ли странно, че… компютрите не спряха да работят през 2000 г. и че самолетите не изпопадаха от небето? Помни те ли лудостта покрай 2012 г. и календара на маите? Или когато кометата Куп-Рови убеди милиони да си купят противогази и да се заровят във времеви капсули? Или когато онези събрани от кол и въже „истински вярващи“ построиха своя Трети храм в Йерусалим, принесоха в жертва няколко кози и тръгнаха голи към Мегидо? Или когато новите египетски реконструктори предвидиха завършването на пълния 1460-годишен софически цикъл след раждането на Мохамед? Или месечните паники от 2027 до 2036 г., в зависимост от това как сте изчислили двехилядния Великден?
3
Херман Роршах — швейцарски психиатър и психоаналитик, известен с разработването на проективен тест с мастилени петна. — Б.пр.