Измамата Прометей

Брайсън отлично познаваше подтекста на този вид сапунени приказки. Работата в Управлението бе единствената сериозна служба през целия му живот досега. И с мъка потисна вътрешния подтик да се защити. Но самозащитата не бе нещо прието в Управлението; никой не постъпваше така. Беше недостойно. Спомни си една от любимите сентенции на самия Уолър: „В моя речник няма такова словосъчетание като «лош късмет»!“ И още една максима: „Добро е всичко, що има добър край!“

Каза последното на глас и добави:

— При мен наистина краят бе добър.

— За малко да те загубим — подметна шефът и го изгледа. — Аз да те загубя, разбираш ли?

Гласът му бе изпълнен със съжаление и тъга. Звучеше като учител, укоряващ любимия си ученик, който го е разочаровал.

— Това най-малкото е неуместно казано — тихо възрази Брайсън. — Но както и да е. Няма начин да се съобразяваш с правилата, когато си на задача, знаеш го не по-зле от мен. Нали именно ти си ми го казвал стотици пъти. Човек импровизира, следва интуицията си, инстинкта на мига… а не установения протокол.

— Виж сега, Ник… — на свой ред възрази Уолър. — Аз под „да те загубим“ разбирам да загубим Тунис, това е достатъчно ясно! За малко да загубим Тунис, това е положението, да! Ефектът на доминото. Някои хора го наричат „каскаден“, така е. Когато се месим някъде, правим го достатъчно отрано и навреме, че да хване дикиш. Всички действия са предварително и най-внимателно анализирани, реакциите — отчетени, променливите — прогнозирани. А ти за малко да компрометираш няколко от допиращите се операции под прикритие в Магреб2, че и наоколо. Създал си рискова ситуация за други акции и живота на други наши хора, Ники… така е, не се сърди. Други операции и живот. Да. Легендата на Техника е доста комплицирано свързана и обвързана с други легенди — пак наше производство, знаеш това, по дяволите. Ти си си издухал прикритието сам — по твоя вина. Години, ГОДИНИ нелегална работа, ти казвам, съсипани по твоя вина!

— Хей, чакай за момент…

— Да им пробуташ дефектно оръжие и боеприпаси! Че как си мислиш ти — това да мине незабелязано и те да не те заподозрат?

— Дявол го взел, почакай малко — оръжието не биваше да е дефектно!

— Но е било. Защо?

— Не зная!

— Ти не проверяваш ли такива неща?

— Проверявам, да! Ама не! Просто не знам как стана. Изобщо не ми е идвало наум, че стоката не е в ред.

— Това е сериозен пропуск, Ники. Много сериозен. Застрашил си дългогодишна работа, години наред тайно планиране, усилия на наши агенти под прикритие, култивиране на изключително важни хора и дивиденти. Да, дивиденти, Ники! Бъдещи дивиденти! Дявол го взел, какво си си мислел там?

Брайсън замълча, дълбоко замислен.

— Направили са ми постановка — отвърна той след малко.

— Е, кой? Как?

— Не мога да бъда сигурен.

— Щом са се опитали да те подведат, значи вече си бил заподозрян, не е ли така?