Бунтът на Ентърпрайс
- Автор: Вардеман Роберт .
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Христова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бунтът на Ентърпрайс». Краткое содержание книги:
— Помогнете ми да я настаним в лазарета. Може би там ще открия още нещо.
— Няма нужда, доктор Маккой — проговори тя. Гласът й беше тих и въздушен. Прозвуча така, сякаш пролетен бриз гали върховете на високи ели. — Докато според вас не съм изцяло здрава, аз ще живея.
— Как е възможно да говорите нашия език? — учуди се Маккой. — Проверих разума ви чрез корабния компютър и се оказа, че Федерацията досега не познава раса като вашата.
— Аз… научавам езици бързо. Всички езици — тя седна, като оправи тънката материя на наметалото около слабото си тяло. После се наведе напред и погледна Кърк право в очите. — Говоримите езици се научават бързо. Неговоримите са по-трудни.
— Какво е станало с кораба ви? — попита Кърк.
Тя повдигна рамене.
— Механична повреда. Екипажът загина. Аз не познавам добре звездните кораби. Аз съм говорител.
— Говорител? От коя планета?
— От Хайла.
Кърк погледна към Спок, който поклати глава.
— Не познаваме такава планета. Може ли да ни дадете повече информация за нея.
— Разбира се, въпреки че знанията ми за местонахождението й са ограничени. Сама съм на борда на „Склора“ от два месеца. По-голямата част от това време корабът се носеше напосоки.
— И така, не знаете къде се намира Хайла?
— Не знам къде сме сега.
— Джим, но дяволите, не виждате ли, че доста е преживяла. Престанете да се отнасяте с нея като с шпионин! Трябва да й направя пълни изследвания.
— Моля ви, докторе, повярвайте ми, когато ви казвам, че съм относително здрава. Аз не заплашвам вашето здраве.
Погледът й отново се спря на Кърк.
— Имате ли име? — попита капитанът. — Да ви наричаме говорител е малко… странно.
— Но вашите приятели ви наричат капитане — тя се усмихна, но думите й жилеха. — Ние нямаме имена като вас: Маккой, Спок, Кърк…
— Тогава ще ви наричаме говорител.
Тя отново се усмихна и Кърк едва не се разтопи от излъчването й.
— Наричайте ме Лорелей.
Глава втора
Капитански дневник, звездна дата 4801.4.
„Пътуването протича нормално, с изключение на спасяването на Лорелей, говорител на Хайла. Спок внимателно провери базата ни от данни, но в тях няма нищо за съществуването на такава планета. Маккой е уверен, че биомоделът Лорелей наподобява земните форми. Разликите, които, разбира се, съществуват, не й пречат да диша нашата атмосфера или да яде храната ни. Тя е удивителна жена, интелигентна, спретната и определено притежава и друго качество, което намирам за непреодолимо.
Бих желал посланик Зарв да притежава поне частица от нейния чар.“
Огромни сини светкавици обхванаха контролния пулт и терминалите за управлениие на двигателите. Един техник попадна между тях. Миризма на изгоряло месо се разнесе из машинната зала, която се изпълни с писъци на агония, а те преминаха в пъшкания.
— Маккой, веднага тук! — извика Скоти. — Двигателите. Снижете мощността с десет процента. Вие, Макконъл, действайте! Трябват ми данните от компютъра преди всичко да спре.
Червенокосата жена забърза да изпълни заповедта, докато Скоти внимателно отместваше ранения техник на по-безопасно място. Главният инженер като че ли беше забравил за щетите. Но когато се убеди, че техникът е достатъчно далеч от контролния панел, Скоти се върна и въздъхна:
— Моите двигатели! Моите скъпоценни двигатели! — завайка се и заклати глава. Волтовата дъга имаше голям интензитет — издигаше се като дъга на смъртта между контролния пулт и корпусите на двигателите. Обгорелият метал започна да се рони като шлака. Изображенията на сложните схеми върху пулта за управление, интегралните схеми и свързването им, изложени на високата температура, се топяха. След няколко секунди схемите за възбуждане на системата материя-антиматерия също щяха да бъдат разрушени.
— Имам ги, Скоти — извика червенокосата от другия край на машинната зала. — Снижете мощността до двадесет и три процента.
— Но, девойко, това ще изключи наполовина животоподдържащите системи в кораба.
— Казвам ви да направите това, като чета данните — долетя веднага отговорът.
Скот не се колеба повече. По-добре голяма част от „Ентърпрайс“ да остане без светлина и въздух за няколко минути, отколкото да допусне двигателите да експлодират.