Стъклените книги на крадците на сънища

Госпожица Темпъл се дръпна от прозореца и притисна гръб в стената. Нямаше представа какво да прави. От дясната й страна имаше друго купе. Рискува да надзърне вътре и видя на отсрещните седалки три жени с пътнически пелерини над — ако се съдеше по обувките им — елегантни вечерни рокли. Две носеха маски домино, украсени с жълти щраусови пера, а третата — лицето й беше открито — държеше маската в скута си и й оправяше панделката. Госпожица Темпъл смъкна качулката си по-надолу, проточи врат и видя, че на местата срещу жените седят двама мъже, единият с фрак, а другият с тежко кожено палто, с което изглеждаше като мечка. Те също бяха с маски, прости черни домина; мъжът с фрака отпиваше от сребърна плоска, а този с коженото палто барабанеше с пръсти по инкрустираната с перли дръжка на абаносовия си бастун. Мъжът с палтото погледна към коридора и госпожица Темпъл бързо претича покрай купето на Роже и изскочи в другия вагон.

Никой не я последва.

Тя се успокои и се замисли. Всичко, което в крайна сметка беше разбрала, бе, че Роже отива — очевидно без удоволствие и следователно по задължение — на някакво особено празненство, където гостите бяха маскирани. Толкова ли беше необичайно това? Дори за нея да беше, тя знаеше, че това няма значение — все пак не беше запозната с живота в големия град. Замисли се над факта, че Роже не седеше до жената в червено, а далеч от нея — всъщност далеч от всички. Запита се дали е в тяхната компания за първи път. Запита се коя е жената. Другата, с жълтата рокля и с пауновите пера, я интересуваше много по-малко просто защото беше вулгарно отзивчива към остроумието на по-елегантната жена. Мъжете явно не се притесняваха да разкрият самоличността си — сигурно всички се познаваха и пътуваха заедно. В другото купе, тъй като всички бяха маскирани, може би не се познаваха. А може би се познаваха, но не го знаеха заради маските — и цялото удоволствие на вечерта беше в това да гадаеш и да останеш скрит. Госпожица Темпъл реши, че това е всъщност забавно, но знаеше, че нейната рокля, макар и добра за през деня, не е подходяща за такава вечер и че пелерината и качулката й, макар да пазеха в тайна самоличността й за момента, не могат да се сравняват с истинските маски.