Приключения в гората
- Автор: Хайтов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Приключения в гората». Краткое содержание книги:
И заповяда на Кълвача:
— Свържи ме с пчелите!
Разговорът протече светкавично:
— Говори Паякът: Борът е в опасност!
— Знаем! — отвърнаха пчелите.
— Трябва…
— Ясно, ясно! Едно изтребително ято ще полети веднага, ако вие заповядате!…
— Бързо тогава, моля ви — провикна се Паякът.
— Хвърчим! — отговориха пчелите и в същата минута до Паяковите уши долетя далечното бръмчене на пчели…
— Дано не закъснеем! — въздъхна Паякът и зачака с трепет и вълнение върховната минута.
А горе ударите на топора продължаваха и летяха разхвърчалите се трески. Колибаринът спираше за миг, обърсваше потта си и замахваше отново: „Тча-а, тча-а-а, тча-а-а.“ А от наранените места капеха смолисти капки, като че дървото плачеше.
Орелът пръв съгледа приближаването на пчелното ято. То летеше бясно към върха и все повече заприличваше на облак. И все по-ясно се чуваше тънкото им ядовито бръмчене. Човекът продължаваше да блъска брадвата и не видя кога пчелите се забиха по лицето и ръцете му. Той заскача, размаха ръце, но колкото махаше, повече се разяряваха пчелите и по-дълбоко забиваха жилата си. Най-сетне влуденият човек захвърли брадвата и оставил зад гърба си полупресечения Бор, хукна към своето село, а след него и подплашеният вятър.
Орелът гледаше с възхищение как пчелите се забиват в човека и умират и му се искаше да извика от небето: „Ето истински заместници на Лъва, ето истинските храбреци!“ Но нямаше време за викане. Щом видя Орелът бягството на човека с топора, той трепна три пъти скрилата — уговореният знак…
Едновременно с това заработи телеграфът под диктовката на Паяка:
„В името на свободата и на майката-гора заповядвам:
Свинската дивизия да разоре голите места край Остра чука, както нива се оре за посев!
Въздушното ято да прелети мигновено върху Бора, да разкълве шишарките, като пуща семената на земята!
Катериците да застанат в резерва на птичето ято и където не помагат клюновете, да разчекнат шишарките с нокти и да пущат семената на земята!
Четири хиляди мравки носачи да пренасят боровите семена към разораните от свинската дивизия поляни! Две хиляди мравки сеячи да засяват семената незабавно! Триста мравки войници да застанат в охрана на ранения Бор!“
Последната заповед бе отправена към най-стария кълвач и гласеше: „Старият кълвач да поеме лечението на раненото дърво!“