Кралят-демон
- Автор: Банч Кристофер
- Серия: Seer King #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-610-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят-демон». Краткое содержание книги:
Преди десет години генерал Дамастес се е врекъл във вечна вярност към чародея Тенедос и във визията на ясновидеца за обединена и мирна Нуманция. Тенедос е станал император и противниците са завладени, но мирът така и не настъпва, а управлението на краля-маг се дави в кръв.
Сега Тенедос е събрал армия от милиони и се готви за война срещу кралство, далеч по-голямо, могъщо и магично от Нуманция. И когато Дамастес се опитва да спре апокалипсиса, ще разкрие тъмната истина за сделката, сключена от краля-маг, за да спечели империята…
— Ако законът в Кальо е съвсем различен от всички останали части на Нуманция, освен в няколко много особени случаи, как може изобщо да се върнат нормалните времена? Тогава излиза, че сме окупационна армия.
— Според някои в момента сме точно такава — заяви регентът, въздъхна тежко и се усмихна насила. — Предполагам, че трябваше да ми се стори забавно — прозвуча фалшиво.
— Кое, милорд?
— Ами, ето ви и вас тук. Дамастес кавалеристът. Дамастес Хубавеца, така съм чувал да ви наричат. Героят на хиляда битки, най-добрият войник на императора.
— Едва ли, сър. Мога да ви изброя хиляда по-добри и да ви посоча още хиляда, чиито имена така и не научих, но за чиито подвизи знам. Но какво му е смешното?
— Днес имаше два опита за покушение върху живота ви, и и двата за малко щяха да успеят, а вие все пак успявате да съхраните миролюбиво настроение. Може би трябва да ви нарекат Дамастес Добричкия и може би трябва да служите на някой по-добър бог, вместо на бога на войната Айса, като жрец — в тона му нямаше хумор, по-скоро горчивина.
Не отвърнах и останах мирно. Той погледна през прозореца към огромния вътрешен двор — Седемнадесети пиконосци и моите Червени пики се бяха строили там и очакваха прегледа му.
— Дамастес — защото така желая да ви наричам, с надеждата, че службата ни ще се съчетае с най-искрено приятелство — може би сте прав. Допускам обаче, че станалото преди малко е единичен случай и че не възнамерявате да оспорвате всичките ми заповеди.
— Не възнамерявам да оспорвам никоя ваша заповед, сър, никога — заявих твърдо. — Вие управлявате по волята на император Тенедос, а аз съм му се заклел с кръвна клетва. Гордостта и честта на семейството ми е в това, че никога не сме прекършвали думата или клетвата си.
— Добре — отново въздъхна — както знаех, това беше характерно за него всеки път, когато положението се усложни, а това ставаше често. — Да забравим за това. Сега бих желал да подновя познанството си с вашата великолепна съпруга. Предлагам да се върнем в тронната зала, а после да слезем на двора, за да мога да поздравя вашето впечатляващо войнство.
Поклоних се и излязохме.
— Как беше брат ми, когато го видяхте последния път? — попита принцът.
— Добре. В цветущо здраве. Затънал в работа — премълчах колко загрижен бе Тенедос от неспособността на брат си да усмири Кальо.
— Винаги е бил такъв. А сестрите ми?
Заподбирах много внимателно думите си, защото и те бяха твърде заети. Дални и Лех, с по десет и дванадесет години по-млади от императора, като че ли бяха решили на всяка цена да накарат град Никиас да приказва за тях повече, отколкото за който и да е друг член на семейството им, включително императора. Постигаха го с помощта на многобройните си скандални връзки, от млади офицери с благородно потекло до изтъкнати благородници и дипломати както от Никиас, така и от външните провинции. Много от любовниците им бяха женени. Половината знатни дами в Никиас, уверяваше ме Маран, се надявали сестрите скоро да се омъжат и да престанат да посягат на чуждото, въпреки че никой не можеше да пожелае и на най-големия си враг съпругата, каквато всяка от тях най-вероятно щеше да се окаже.
— Нямам много вземане-даване с тях — отвърнах искрено. — Но жена ми ме уверява, че помагат много успешно на други да постигнат обекта на желанията си.
Рюферн ме погледна остро и разбрах, че малко съм попрекалил с шегата си. Все пак той беше Тенедос и не беше възможно да е съвсем тъп.
Замъкът на най-високия хълм на Полиситара се оказа огромен — дори внушителният персонал, който принц Рюферн бе довел със себе си от Никиас, не беше успял да го запълни. Калийските администратори се бяха разбягали, а издирените бяха отказали да се върнат на служба.
Предвид силната омраза към нас, некалийците, си мислех, че принцът се е затруднил с намирането на слуги, но сградите гъмжаха от щедро усмихнати продажници, готови да изпълнят всяко искане и на най-скромния никиасец. Свих рамене, допуснах, че едва ли работата им е много, и го забравих.
Принцът ми каза да се настаня където пожелая и с домин Биканер и Маран ни отне почти цял ден, докато намерим подходящо място. Беше отделна част от замъка, изпъкваща от главния комплекс върху малко скално възвишение. Представляваше шестетажна многоъгълна цитадела, свързана с главните сгради с помощта на проход с дебели стени. В стените бяха вградени казармени помещения — идеална квартира за моите Червени пики и Седемнадесети пиконосци. Дори имаше отделен портал между главния замък и „моята“ секция, на който поставих охрана. Отделих ни по този начин, защото исках всички в Кальо да запомнят, че са управлявани от принца и императора Тенедос, а моите войници и аз самият сме тук само временно, за да наложим спазването на законите на Нуманция.