Димитър
- Автор: Блэтти Уильям Питер
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Димитър». Краткое содержание книги:
В. Моля те, бъди по-конкретен.
О. Попитах го как се казва и той ми отговори. После…
В. С какво име се представи? Помниш ли?
О. Да. Селча Дечани. Това също беше странно. Не името, а моята реакция. Някога познавах Селча Дечани и когато чух името, извиках: „Да! Да, разбира се! Как, по дяволите, не разпознах гласа веднага?!“ И му казах: „Прощавай, стари приятелю, започвам да изкуфявам.“ Тогава изведнъж си спомних.
В. Че Селча Дечани е умрял преди години?
О. Ти откъде знаеш?
В. Няма значение.
О. Да, той умря.
В. Обаче гласът беше на Дечани?
О. Не, всъщност не. Само в началото.
В. Какво стана после?
О. Подканих го да яде. Той обаче не докосна храната. Усетих го. Стоеше тихо и неподвижно. Долових, че го е обзел голям смут, че в него се борят ужасни чувства. Като на война. Скоро обаче те утихнаха и аз почувствах как от тялото му се излъчва друга енергия. Обля ме нещо приятно и топло, почти обич. В началото не знаех какво е. След това той ми зададе много странен въпрос. Поинтересува се дали някога съм виждал Бог и ако е така, дали тази среща не е предизвикала слепотата ми.
В. Що за измислици?
О. Такива бяха думите му.
В. Добре, добре. Попита ли го какво иска да каже?
О. Не. Не бих попитал и теб, ако слезеш от планината в града. Подобен въпрос би бил груб.
В. Ушите ти са опасни.
О. Те чуват. Чуха стъпките ти.
В. Какво му каза?
О. Отначало нищо. Стреснах се. После го попитах дали не му е студено.
В. И какъв беше отговорът?
О. Тишина. Но аз усещах силата му. И тогава изведнъж разбрах какво излъчва — жалост. Толкова гъста, че можеш да я стиснеш. Почти материална. Но не от онзи вид, който е неприятен и те задушава. Беше от другия. Жалост, която утешава и лекува. И още нещо — за миг бях сигурен, че го виждам. Беше млад, със силно изразени черти на лицето и ангелска усмивка. Мислиш ли, че е било измислица? Някои неща не са.
В. Ти си луд. Свърши ли?
О. Да. Това е всичко. После дойдоха хората ти. Провериха документите му. Стори ми се, че не видяха нищо нередно. Когато си затръгваха, аз се намесих и ги спрях.
В. Спомена, че е излъчвал някаква жалост.
О. Да.
В. Тогава защо го предаде?
О. Лоялен съм към държавата.
В. Не ти вярвам.
О. Не можех повече да стоя край него.
В. Защо?
О. Заради нещо, което излъчваше.
В. Жалостта ли?
О. Не, друго. Някаква груба, ужасяваща енергия. Направо ме изгаряше.
В. Може би всичко е било плод на въображението ти.
О. Не, беше истинско.
В. Какво точно почувства?
О. В онзи момент бях сигурен, че е доброта.