Прокрадващ се в сенките

Проклятие! Само да можех да летя! А трябваше да мина през целия коридор — спалнята беше в самия край на крилото. Наложи се да използвам всичките си дадени ми от Сагот умения, за да не вдигам шум. Вратата на спалнята, мяркаща се в далечината, бавно се приближаваше.

Зад гърба си чух изръмжаване.

Изтръпнах и замрях с вдигнат над черно-белите мраморни плочки крак. Внимателно обърнах глава, очаквайки да видя отзад тридесет и три хиляди демона на мрака. Тях, за щастие, ги нямаше. Имаше само един гаринч. Гледаше ме втренчено със светлите си очи с пределно ясни намерения.

Колко безшумно се беше приближил! Дори звънящият мрамор не го беше издал.

Вътрешно изстинах. Когато ми връчваше Поръчката, Гозмо нищичко не спомена за това, че в къщата на херцога живее такова същество. Сега вече загазих!

Гаринчите обитаваха далеч на юг, в степите на Унгава, почти на границата с горещия Султанат. Тези същества бяха прекрасни пазачи на домове, особено ефикасни срещу хора като мен. Да се снабдиш с живо бебе гаринч беше неимоверно трудно, почти невъзможно, затова цената им беше просто огромна. Казват, че съкровищницата на краля се охранява от две такива създания.

Звярът отново изсумтя, втренчен предпазливо-въпросително в сянката, където бях притаен аз. Представляваше огромен като теле плъх със змийски люспи вместо козина, с великолепен набор от зъби, способни да разкъсат рицар в броня, и две бели очища. Изключително труден за убиване, разбира се, ако не сте магьосник.

Гаринчът все така предпазливо гледаше към мястото, където аз тихичко се обливах в пот. За мой късмет съществото явно току-що беше дошло и не ме бе забелязало в сянката. Звярът постоя още минута, още веднъж изсумтя, усещайки натрапник, но без да може да разбере къде се беше дянала тази предпазливо прокрадваща се сянка, и с бавна късокрака походка се отправи в посока отворената врата, водеща към крилото на слугите. Голяма веселба ще е сутринта, когато се установи липсата на няколко стражи!

Нормално вратата към крилото на слугите би трябвало да е заключена, за да не може съществото, явно пускано да обикаля етажа нощем, да изяде някой. Но аз небрежно оставих вратата отворена и малко се притесних за здравето на нищо неподозиращите спящи. Впрочем, слугите може пък да имат амулет против гаринчи?

Още веднъж си поех дълбоко дъх и махнах пръста си от спусъка на арбалета, който някак от само себе си се беше озовал в ръката ми. Размина ми се. Но трябва да съм нащрек, съществото може да се върне по всяко време, особено ако стражите не са му стигнали.

Изпод вратата на спалнята на херцога излизаше тънък лъч светлина. Странно.

— Глупости! Аз съм верен на Господаря! — раздаде се остър писклив глас зад вратата.

Херцога? Какво, по дяволите, прави у дома си, а не е на лов?