Кости по хълмовете
- Автор: Игълдън Кон
- Серия: Conqueror #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-983-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кости по хълмовете». Краткое содержание книги:
Пътуването трябваше да протече в молитви и пости, преди да приложат бойните си умения срещу безбожниците. Вместо това монголската войска, която вилнееше из района, ги жилеше отново и отново. Иля копнееше да ги приближи достатъчно, за да убива, наведе се напред в седлото и конят му полетя след бягащите ездачи.
— Дай ми ги, Господи, да натроша костите им и да стъпча лъжливите им богове — прошепна сам на себе си той.
Монголите препускаха диво надолу по склона, но руските коне бяха силни и разстоянието неотклонно намаляваше. Иля усещаше настроението на мъжете наоколо, които ръмжаха и си подвикваха един на друг. Бяха изгубили другари от залпове стрели в тъмното. Съгледвачи бяха изчезвали без следа, или по-лошо — намираха ги с рани, от които и на мъж му идеше да повърне. За една година Иля бе видял толкова изгорени градчета, че вече не им помнеше бройката, и кълбата черен дим го увличаха в отчаяното преследване. Мародерстващите монголи винаги успяваха да се измъкнат, преди да пристигне. Пришпори коня си и препусна в галоп, макар че хълбоците на изтощеното животно вече се надигаха тежко и бели пръски пяна летяха от муцуната му и покриваха ръцете и гърдите му.
— Напред, братя! — изкрещя Иля на останалите. Знаеше, че ще забравят за умората, когато диваците най-накрая паднат в ръцете им. Монголите бяха оскърбление за всичко, което беше скъпо за Иля, от мирните улици на Новгород до спокойствието и достойнството на катедралата на неговата благословена светица.
Отпред монголските воини препускаха безредно през прашния облак, вдигнат от собствените им коне. Иля излая заповеди и хората му се подредиха в плътен строй, петдесет редици по двадесет души. Завързаха поводите за седлата и се наведоха напред над шиите на конете с вдигнати щит и копие, като управляваха животните само с колене. В цялата си история светът не бе познавал подобна сила от мъже и желязо! Иля оголи зъби в очакване на първата кръв.
Бягащите монголи ги увлякоха покрай един обрасъл със стари букове и брястове хълм. Докато се носеше покрай него, Иля забеляза някакво движение в зеления здрач. Едва успя да изкрещи предупредително, преди въздухът да се изпълни с вой на стрели. Дори тогава не се поколеба. Беше виждал как стрелите се пречупват в щитовете на хората му. Изрева заповед да задържат строя — знаеше, че ще могат да си пробият път през засадата.
Конят вляво от него изцвили и се сгромоляса, като блъсна крака му и едва не го изхвърли от седлото. Иля изруга от болката и пое рязко дъх, когато видя безжизнено увисналия конник. Залп след залп излитаха от тъмните дървета и за свой ужас Иля видя как хората му падат от седлата. Стрелите минаваха през плетените ризници като през лен и вдигаха кървави пръски. Изкрещя диво и пришпори изтощения си кон. Видя как монголите отпред се обръщат в съвършен унисон. Командирът им гледаше право към него. Те не спряха, за да опънат лъковете си. Понитата им се втурнаха напред като едно, а воините стреляха в движение.
Иля усети как една стрела улучва ръката му, след което двете сили се сблъскаха. Дългото му копие улучи един противник в гърдите и отлетя от хватката му толкова бързо, че си помисли, че е счупил пръстите си. Изтегли меча с изтръпнала ръка, която едва стискаше дръжката. Навсякъде имаше червена пушилка. Сред нея монголите препускаха като дяволи и хладнокръвно пускаха стрели към плътните редици на хората му.
Иля вдигна щита си и бе отхвърлен назад, когато една стрела се заби в него и върхът й се показа целият през дървото. Десният му крак изпусна стремето и той се олюля, напълно изгубил равновесие. Друга стрела го улучи в бедрото, преди да успее да се овладее. Изкрещя от болка и препусна с вдигнат меч към стрелеца.
Монголът го гледаше как приближава с напълно безизразна физиономия. Иля забеляза, че е едва ли не голобрадо момче. Русинът замахна с меча си, но монголът рязко се сниши и го блъсна, докато се разминаваха. За момент светът се завъртя в пълна тишина, после зашеметеният Иля се сгромоляса на земята.
Защитаващата носа му пластина се огъна от удара и счупи предните му зъби. Иля стана, ослепен от сълзи и плюещ кръв и парчета зъби. Левият му крак се подгъна и той падна тромаво. С отчаяние откри, че мечът му е отлетял нанякъде.